Учени откриха скрита причина за високото кръвно налягане, давайки надежда за нови лечения

Прекалено малкото количество от т.нар. „бежова мастна тъкан“ може да доведе до повишаване на кръвното налягане и да увеличи риска от сериозни състояния като сърдечен удар и инсулт, съобщава Мейл онлайн, цитирайки ново научно изследване.
Досега е известно, че наднорменото тегло може да предизвика високо кръвно налягане (хипертония), а хипертонията – сърдечни заболявания. Все пак учените не бяха успели да разкрият биологичната основа на тази връзка.
Новото проучване показва как един вид мастна тъкан – бежовата, която помага на тялото да изгаря енергия, влияе директно върху контрола на кръвното налягане.
Бежовите мазнини са хибрид между бялата (съхраняваща енергия) и кафявата (изгаряща енергия за топлина) мастна тъкан. Те могат да се активират чрез студ, физическа активност или стрес, за да изгарят калории и да произвеждат топлина, вместо да ги складират, което ги прави обещаваща цел в изследванията за борба със затлъстяването, метаболитните заболявания, а в настоящото изследване – и хипертонията.
Екип от Рокфелеровия университет в Ню Йорк е изследвал мишки, генетично модифицирани така, че да не могат да образуват бежови мазнини – вид мастна тъкан, която при хората наподобява кафявите мазнини.
Кафявата мастна тъкан в човешкото тяло превръща храната в телесна топлина и се активира при ниски температури, за да поддържа топлина. Обикновено се намира в областта на шията, горната част на гърба, около бъбреците и гръбначния мозък. Хората губят по-голямата част от нея след кърмаческата възраст, но предишни проучвания показват, че тя може да се възстанови чрез упражнения, достатъчно сън и излагане на студ.
При наблюдение на мишките учените установили, че липсата на бежови мазнини прави кръвоносните съдове по-чувствителни към сигнали за налягане, което води до повишаване на кръвното налягане. В статия, публикувана в Science, изследователите отбелязват: „Не само количеството, но и видът на мазнините – в този случай бежовите – влияят върху функционирането на съдовата система и регулират кръвното налягане.“
За проучването били създадени мишки, които били здрави, с изключение на пълната липса на бежови мазнини. Маша Коенен, постдокторант и съавтор на проучването, обясни: „Искахме единствената разлика да бъде дали мастните клетки са бели или бежови. Така мишките представляват здрави индивиди, които просто нямат кафява мастна тъкан.“
Учени установили, че мастната тъкан около кръвоносните съдове започва да проявява маркери на бяла мазнина, включително ангиотензиноген – прекурсор на хормон, известен с повишаването на кръвното налягане. Всички мишки развили хипертония и ранни признаци на сърдечно увреждане, включително фиброза – натрупване на твърда съединителна тъкан около кръвоносните съдове, което ги прави по-малко гъвкави и ограничава кръвния поток.
Секвенирането на единични клетки показало, че липсата на бежова мастна тъкан активира генна програма, стимулираща образуването на фиброзна тъкан, което принуждава сърцето да работи по-усилено и повишава кръвното налягане. Мастните клетки без бежова мазнина освобождават сигнални ензими, достатъчни да задействат гените, отговорни за фиброзата. Един от тези ензими, QSOX1, участва и в изследванията на рака и играе ключова роля в преобразуването на тъканите.
При здрави условия бежовата мастна тъкан потиска производството на QSOX1. При липсата ѝ ензимът се произвежда бързо, предизвиквайки верижна реакция, водеща до високо кръвно налягане. Екипът също установил, че при хора с мутации в PDM16 – ген, който при мишките контролира QSOX1, се наблюдава по-високо кръвно налягане, което показва, че резултатите при мишките се отнасят и за хората.
Учените се надяват, че откритията им ще ускорят бъдещи изследвания за влиянието на мастната тъкан около кръвоносните съдове върху развитието на заболявания. Д-р Пол Коен, ръководител на проучването, отбеляза: „Колкото повече знаем за тези молекулни връзки, толкова по-близо сме до света, в който можем да препоръчваме целеви терапии според индивидуалните медицински и молекулни характеристики на пациентите.“