Така нареченото "слухово шесто чувство" е свързано с функционирането на част от вътрешното ухо, наречена сакулус. Обикновено нейната работа е свързана с поддържането на равновесие и позицията на тялото.
Биолозите са установили, че геконите използват сакулуса, за да улавят нискочестотни вибрации в диапазона от 50 до 200 Hz - доста по-нисък от този, който чуват с ушите си.
Според учените това специално "шесто чувство" играе допълваща роля към нормалния слух на геконите и начина, по който те възприемат заобикалящия ги свят. Сакулусът им позволява да усещат вибрации, предавани през различни среди, като почва или вода. Други животни, като земноводните и рибите, също възприемат информация по подобен начин.
Откриването на ролята на сакулуса в слуха на геконите може да доведе до по-добро разбиране на комуникацията и поведението на животните, за които досега се е смятало, че имат ограничени слухови способности.
Изследователите отбелязват, че гущерите и змиите са считани за "неми" или "глухи" поради липсата на звуци, които издават. Новото откритие обаче предполага, че влечугите всъщност са способни да улавят фини вибрации и може би ги използват за комуникация. Ако тази хипотеза бъде потвърдена, биолозите ще трябва да преосмислят еволюцията на сензорните системи при животните.
"Последиците от това изследване се простират отвъд света на влечугите. С разкриването на тези скрити механизми получаваме и по-богата и по-нюансирана картина за това как животните възприемат и взаимодействат със заобикалящата ги среда - и потенциално нови прозрения за нашите собствени сетивни преживявания", пишат авторите на изследването, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи".