Учени показаха как Земята може да стане необитаема в резултат на парниковия ефект


Френско-швейцарски изследователски екип за първи път симулира всички етапи на т.нар. неудържим парников ефект, който може да превърне обитаема планета като Земята в стерилна топка с адски температури, предаде АФП.
Този пробив може да улесни изучаването на планети извън Слънчевата система, но и да повлияе върху проучвания на Земята.  
Астрономи от Женевския университет с подкрепата на институти в Париж и Бордо на френския Национален център за научни изследвания (CNRS) стоят зад този първи подобен експеримент. Те доказаха, че и незначително увеличаване на яркостта на Слънцето би било достатъчно, "за да предизвика този неудържим ефект и да превърне планетата ни в необитаема", като повиши температурата с няколко десетки градуса.
За сравнение - предизвиканото от човека глобално затопляне, дължащо се на концентрацията на парникови газове в атмосферата, се изразява в десети от един градус Целзий повишение на температурата.
"Досега други ключови изследвания в климатологията се фокусираха върху изучаването или на температурите преди този ефект, или на непригодните условия за живот в края на процеса", обяснява Мартан Тюрбе, изследовател от институтите в Париж и Бордо и съавтор на изследването, публикувано в изданието "Астронъми енд астрофизикс". "За първи път сега екип изследва самия преход с помощта на триизмерен глобален климатичен модел и се интересува какво се случва с климата и атмосферата в хода на процеса", отбелязва той, цитиран в прессъобщението на Женевския университет.  Водните изпарения играят основна роля при задържането на топлината от слънчевите лъчи, подобно на спасително одеяло, което не позволява тя да се разпръсне във вакуума на космоса. Това е парниковият ефект.
"Съществува критичен праг за количеството водни пари, над който планетата вече не може да се охлажда. От този момент нататък всичко започва да се ускорява, докато океаните най-накрая се изпарят напълно и температурата достигне няколкостотин градуса Целзий", обяснява Гийом Шавро, бивш докторант в Катедрата по астрономия в Женевския университет и водещ автор на изследването. 
Един от основните моменти в проучването е появата на "много специфичен модел на облака, който допринася за неудържимия ефект", обяснява Гийом Шавро.
Този модел би могъл да представлява специфичен "отпечатък" на този феномен, който може да бъде открит на екзопланети - тези, които обикалят около звезди, различни от Слънцето, и все по-често са идентифицирани от астрономите.
Първата екзопланета е открита от двама изследователи от Женевския университет, отбелязва АФП. 
"Един от основните ни мотиви е да установим техния потенциал за живот", обяснява професор Емелин Болмон, директор на Центъра за живот във Вселената (CVU) във висшето училище и съавтор на изследването.       Учените виждат възможности и за изследвания на Земята. Целта е да се определи дали подобно на незначителното увеличаване на яркостта на Слънцето, парниковите газове също могат да предизвикат този неудържим процес. 
"Ако това е така, то следващият въпрос ще бъде да се установи дали температурите, които ги предизвикват, са едни и същи", се посочва още в прессъобщението.
"Ако приемем, че този неудържим процес се задейства, то изпарение само от десет метра от повърхността на океаните би довело до повишаване на атмосферното налягане с един бар. След няколкостотин години ще достигнем температура на земната повърхност от над 500 градуса Целзий", обяснява Гийом Шавро. "По-късно налягането ще стане 273 бара, а температурата - над 1500 градуса Целзий, когато всички океани ще се изпарят", добавя той. Шавро е получил финансиране за последващи проучвания по темата, отбелязва АФП.

Стокхолм

Франсис Халзен е тазгодишният носител на Нобеловата награда за физика

Проф. Франсис Халзен, физик от Университета на Уисконсин – Мадисън, САЩ, спечели Нобеловата награда за физика, съобщи Елен Муунс, генерален...

Село Градец

Читалището в село Градец представя късометражния филм „Когато баба и дядо бяха деца“

Народно читалище „Просвета 28.11.1928“ в село Градец, област Видин, ще представи късометражния филм „Когато баба и дядо бяха деца“, съобщи...

Стокхолм

Франсис Халзен спечели Нобеловата награда за физика

Проф. Франсис Халзен, физик от Университета на Уинсконсин - Мадисън, САЩ, спечели Нобеловата награда за физика, съобщи Елен Муунс, генерален...

Брезник

Брезник е домакин на осмата национална научна конференция „Общество, култура, образование“

Осмата национална научна конференция „Общество, култура, образование“ ще се състои на 8 и 9 октомври в Брезник и ще събере...

София

Българската академия на науките ще отбележи 157 години от основаването си

Българската академия на науките (БАН) ще отбележи с тържествено събрание 157 години от основаването си, съобщиха от пресцентъра на академията....

Лондон

Директорът на Британския музей изрази съжаление заради оплакванията на посетителите на изложбата на Гоблена от Байо

Директорът на Британския музей Никълъс Кулинан каза, че „наистина съжалява“, ако посетителите на изложбата на гоблена от Байо в Лондон...