Със своите телесни характеристики най-голямата буболечка, живяла някога, е била достатъчно ужасяваща, но учените отдавна искат да добият представа как изглеждала и главата на изчезналия древен звяр, предаде Асошиейтед прес.
Причината е, че много от вкаменелостите на тези същества са безглави черупки, останали от линеенето им. Страховитите създания са се измъквали от екзоскелетите си през отвора на главата, докато са ставали все по-големи - с дължина до 2,6 метра и тегло над 50 килограма.
Сега учени са направили фотографски портрет на древното създание, след като са изследвали вкаменелости на млади екземпляри.
Според новите изследвания, публикувани в сп. Science Advances, горната част на гигантската буболечка е наподобявала кръгла луковица с две къси камбановидни антени, две изпъкнали очи като на рак и доста малка уста, пригодена за смилане на листа и кора.
Наречени Arthropleura, древните създания са спадали към групата на членестоногите, която включва раци, паяци и насекоми. Характеристиките им са като на съвременните стоножки и многоножки.
"Открихме, че древното създание има тяло на многоножка, но глава на стоножка", казва съавторът на изследването и палеобиолог Микаел Леритие от университета "Клод Бернар Лион" във Вилюрбан, Франция.
Най-големите Arthropleura може би са били най-големите буболечки, които са живели някога, въпреки че все още се водят спорове. Възможно е те да са на второ място след изчезналия гигантски морски скорпион.
Изследователи в Европа и Северна Америка събират фрагменти и отпечатъци от огромните буболечки от края на 19-и век. "От много отдавна искаме да видим как изглежда главата на това животно", казва Джеймс Ламсдел, палеобиолог от университета на Западна Вирджиния, който не е участвал в изследването.
За да създадат модел на главата, изследователите първо са използвали компютърна томография, за да проучат вкаменелости на напълно непокътнати млади екземпляри, запечатали се в скали, открити във френско находище на въглища през 80-те години на миналия век.
Тази техника е позволила на учените да разгледат скрити детайли, като части от главата, които все още са вградени в скалата, без да повреждат вкаменелостите, обяснява Ламсдел.
"Когато отчупвате скалата, не знаете каква част от деликатната вкаменелост може да бъде изгубена или повредена", казва той.
Фосилите на млади екземпляри са с размери едва около 6 сантиметра и е възможно да са от вид Arthropleura, който не е достигал до огромни размери. Дори и да е така, изследователите смятат, че те са достатъчно близки родственици, за да дадат представа как са изглеждали възрастните - независимо дали са били гигантски или с по-малко кошмарни размери, когато са живели преди 300 милиона години.