Учени прикрепват сензори към акули за измерване на характеристиките на океана

Изследователи от Университета на Делауеър проучват дали акулите могат да служат като подвижни наблюдатели, предоставящи данни за океана почти в реално време, пише Ройтерс. Животните носят сензори, които измерват характеристиките на океана и предоставят информация за океанографски, атмосферни и климатични модели.
Акулите са оборудвани с малки електронни устройства (CTD tags), които измерват електрическата проводимост на океанската вода - показател, тясно свързан със солеността, както и температурата и дълбочината, докато морските животни, към които са прикрепени, плуват и се гмуркат.
„Сензорите, прикрепени към животни, се използват успешно от океанографите от години, особено при морски слонове в полярните райони, където научните наблюдения са оскъдни“, казва Арън Карлайл, ръководител на изследването и професор в Училището по морски науки и политика на университета.
Акулите предлагат нова възможност за подобни изследвания, тъй като са многобройни, широко разпространени и по-лесни за достъп от много защитени морски бозайници, посочва Карлайл.
Досега маркирането на акули обикновено е проследявало единствено къде се придвижват тези риби и какви местообитания използват.
Изследователите от Университета на Делауеър избират акули, които могат да събират най-полезните данни за изследването на урагани, като предпочитат видове, които достатъчно често се появяват на повърхността, за да могат прикрепените към тях устойства да предават информацията към спътници. Предишни анализи са установили, че акулите мако, сините акули, обикновените акули чук и младите големи бели акули са подходящи за подобни изследвания в Северния Атлантик.
„Най-вече се интересуваме от топлинното съдържание на горния слой на океана, известен като смесен слой“, казва Карлайл.
„Това е частта от водния стълб, която в действителност определя силата на ураганите - по-топлият смесен слой означава по-силен ураган, тъй като именно там се съдържа топлината, която захранва ураганите“, добавя Карлайл.
Процесът на маркиране започва в началото на май, когато силно мигриращите видове се приближават към брега от зимните си местообитания, разположени по-навътре в Атлантическия океан.
„Маркерите се прикрепят към гръбната перка. След това всеки път, когато акулата плува на повърхността, маркерът може да установи връзка и да предаде данните към орбиталната мрежа от сателитни приемници“, казва Карлайл.