Учени прогнозират опустошение, ако астероидът Бену удари Земята през 2182 г.

Учени прогнозират опустошение, ако астероидът Бену удари Земята през 2182 г., предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс адвансис".
Скалистото тяло, наречено Бену, е класифицирано като близък до Земята астероид, който понастоящем се приближава до нашата планета на всеки шест години на разстояние около 299 000 километра. В бъдеще той може да се приближи още повече, като учени оценяват вероятността за сблъсък със Земята на 1 към 2700 през септември 2182 г.
Какво ще се случи, ако този астероид удари нашата планета? Ново изследване, основано на компютърни симулации на сблъсък с астероид с диаметър около 500 метра като Бену, предлага отговор на този въпрос. 
Освен незабавното опустошение, според изчисленията, подобен удар ще "инжектира" в атмосферата 100-400 милиона тона прах. Това ще причини смущения в климата, атмосферната химия и глобалната фотосинтеза с продължителност от три до четири години.
"Слънчевото затъмнение, дължащо се на праха, ще предизвика рязка глобална "ударна зима", характеризираща се с намалена слънчева светлина, понижена температура и по-малко  валежи на повърхността", казва Лан Дай, постдокторант в Центъра по физика на климата към Националния университет в Пусан, Южна Корея, и водещ автор на изследването.
Изследователите са установили, че в най-лошия сценарий средната температура на повърхността на Земята ще се понижи с около 4 градуса по Целзий, средните валежи ще намалеят с 15 процента, ще има намаление на фотосинтезата на растенията с до 20-30 процента и 32 процента изтъняване на озоновия слой на планетата, който предпазва от вредното слънчево ултравиолетово лъчение.
Ударът на обект с размерите на Бену - среден по големина астероид, в земната повърхност, ще предизвика мощна ударна вълна, земетресения, горски пожари и топлинна радиация, ще остави зейнал кратер и ще изхвърли огромно количество отломки нагоре, обясняват изследователите. 
Големи количества аерозоли и газове ще достигнат горните слоеве на атмосферата, причинявайки дългогодишни ефекти върху климата и екосистемите. Неблагоприятните климатични условия ще попречат на растежа на растенията на сушата и в океана, казват още учените. 
Сериозно изтъняване на озоновия слой ще настъпи в стратосферата - вторият атмосферен слой, заради силното затопляне, причинено от поглъщането на праховите частици, продължават изследователите. 
Сблъсък с астероид от подобен мащаб може да причини огромни човешки жертви, но това изчисление е извън обхвата на настоящото изследване. Според учените броят на потенциалните жертви зависи главно от мястото, където ще се случи ударът.
Учените знаят много за Бену, който се смята за астероид от типа "купчина отломки" - по-скоро хлабава амалгама от скален материал, отколкото твърд обект. Той е скалист остатък от по-голямо небесно тяло, което се е формирало близо до зората на Слънчевата система преди около 4,5 милиарда години. Роботизираният космически апарат "ОСИРИС-РЕКС" събра проби от скали и прах от Бену в мисия на НАСА. 
Проучване, публикувано през януари, показа, че пробите от Бену носят някои от химическите градивни елементи на живота - убедително доказателство, че астероидите може да са засели ранната Земя със суровините, които са подпомогнали появата на живи организми.
През дългата история на Земята астероиди са я удряли от време на време, често с катаклизми. Преди 66 милиона години астероид с диаметър около 10-15 километра се удря край бреговете на полуостров Юкатан в Мексико, унищожавайки около три четвърти от световните видове и слагайки край на ерата на динозаврите.
През 2022 г. НАСА изпълни мисия за доказване на принципа на планетарната защита, като използва своя роботизиран космически апарат ДАРТ (DART), за да промени траекторията на астероида Диморфос (Диморф), с цел да направи това в бъдеще, ако някое от тези космически тела поеме по курс, който ще доведе до сблъсък със Земята.
"Вероятността астероид с размерите на Бену да се сблъска със Земята е доста малка - 0,037 процента. Макар и малко, потенциалното въздействие би било много сериозно и вероятно би довело до масова дългосрочна продоволствена несигурност на нашата планета и климатични условия, подобни на тези, наблюдавани само при някои от най-големите вулканични изригвания през последните 100 000 години", казват още учените.