Астрономи разкриват произхода на ярък дневен метеороид, паднал над залива Кейп Код през май т.г., съобщава „Спейс“. Чрез съчетание от данни от радари, инфразвукови записи, както и кадри от автомобилни видеорегистратори и охранителни камери учените установяват, че той е бил малък астероид. Под въздействието на Юпитер траекторията му е била променена и се е насочил по кометоподобна орбита към Земята.
Метеорните огнени кълба, които се виждат през деня се наричат болиди. На 30 май т.г. в 13:06 ч. местно време такова светещо кълбо е наблюдавано от множество хора, докато пада от небето над крайбрежието на щата Масачузетс. Очевидци съобщават и за последвал звуков удар, който отеква по цялото североизточно крайбрежие на Съединените щати.
Екип от учени от Европа и САЩ, ръководен от космическия физик Юха Виеринен от Арктическия университет на Норвегия в Тромсьо, обединява измервания от радарна мрежа за наблюдение на метеори, стандартни метеорологични радари, инфразвукови станции и видеозаписи, за да анализира падането на метеороида и да възстанови орбитата му около Слънцето.
Ключов елемент са измерванията, извършени от мрежата SIMONe (Spread Spectrum Interferometric Meteor Observing Network), базирана в обсерваторията Haystack към Масачузетския технологичен институт (MIT). SIMONe е проект, разработен съвместно от MIT, Арктическия университет на Норвегия и Института по физика на атмосферата „Лайбниц“ в Кюлунгсборн, Германия.
„Имахме късмет, че събитието се случи в обхвата на SIMONe“, казва Виеринен пред „Спейс“.
Данните показват, че болидът се е разпаднал в атмосферата на височина около 32 километра с експлозивна сила, равна на 500 тона тротил. Общата енергия на удара е била около 1,1 килотона тротил. През предходната 2025 година в световен мащаб са регистрирани едва три болида с по-голяма енергия на удара, което показва колко рядко е събитието.
Въз основа на събраните данни екипът изчислява, че метеороидът, навлязъл в атмосферата е бил с диаметър около един метър, като вероятно е представлявал доста плътно тяло, богато на желязо.
Проследявайки траекторията му назад в космическото пространство, учените установяват, че е имал издължена орбита, подобна на орбитата на комета, около Слънцето, която се е простирала почти до Юпитер. Кометите с такива орбити се наричат „комети от семейството на Юпитер“, тъй като са под мощното гравитационно влияние на планетата.
Метеороидът със сигурност не е бил комета, а предишни изследвания показват, че Юпитер може да изтегли малки астероиди от главния астероиден пояс, разположен между Марс и Юпитер, и да ги насочи в подобни орбити, отбелязват изследователите.