Изследователите са проследили динамиката на този процес, като са анализирали кислородни изотопи, съхранени в древни сулфатни минерали. Това им е позволило да възстановят връзката между нарастването на количеството на кислорода в атмосферата и взаимодействието му с океаните, информират от Университета на Западна Австралия (UWA).
Резултатите очертават три основни етапа на увеличаване на кислородните нива: през палеопротерозоя (преди 2500 – 1600 млн. години), неопротерозоя (преди 1000 – 538,8 млн. години) и палеозоя (преди 538,8 – 252 млн. години). Атмосферата достига стабилни, сходни със съвременните, нива преди около 410 млн. години.
„Повишаването на кислорода е едно от най-ключовите събития за появата на сложни форми на живот, за обитаемостта на планетата и за формирането на жизненоважни природни ресурси“, подчертава проф. Матю Дод от Факултета по земни науки към UWA.
Проучването, ръководено от Техническия университет в Ченду в сътрудничество с UWA и публикувано в списание Nature, показва, че след неопротерозойското покачване на кислорода океаните – първоначално бедни на този елемент, са преживели периодични епизоди на интензивно окисляване.
Тези процеси са довели до дългосрочни промени в изотопния състав на въглерода, сярата и кислорода, продължили стотици милиони години. Това подсказва, че повишените нива на кислород в атмосферата многократно са предизвиквали окисляване на океаните.
„Нашите открития предоставят екологична рамка за изследване на произхода и еволюцията на живота на Земята, както и ценна информация за образуването на минерални находища и изкопаеми горива“, обобщава проф. Дод.