Според изследователите този вид кон има генетична мутация, която променя формата на гърба му. Това го прави по-лесен за езда.
„В миналото е имало много различни линии коне“, каза Пабло Либрадо, еволюционен биолог от националния съвет за научни изследвания на Испания и съавтор на новото изследване. Това генетично разнообразие е очевидно в древните ДНК проби, анализирани от учените от археологически обекти в Евразия, датиращи отпреди 50 000 години.
Но анализът на 475 генома на древните коне показва забележителна промяна преди около 4200 години. Тогава една специфична линия, възниква за първи път в така наречената Понтийско-Каспийска степ. Това е равнинен регион, който се простира през днешна Североизточна България, Украйна и Южна Русия. Този вид кон започва да се появява из цяла Евразия и бързо измества други линии. За триста години конете в Испания стават подобни на тези в Русия.
„Видяхме, че този генетичен вид се разпространява почти навсякъде в Евразия. Ясно е, че конят е бил местен и е станал глобален много бързо“, каза съавторът Людовик Орландо, молекулярен археолог от Центъра по антропобиология и геномика в Тулуза, Франция.
Изследователите смятат, че тази промяна се дължи на факта, че народът от Синтащинската култура опитомява местния кон и започва да използва тези животни, за да разшири значително територията си. Опитомяването на дивите коне в равнините на Евразия е било процес, а не еднократно събитие. Именно народът от Синтащинска култура разпространява в Евразия конкретните опитомени от тях коне.
Изследването е публикувано в списание Nature.