Учени разгадаха как древният град Мохенджо-Даро е просперирал без неравенство

Древният град Мохенджо-Даро е просперирал благодарение на споделянето на ресурси, а не чрез натрупване на богатство. Това откритие изцяло опровергава историческите теории, че урбанизацията неизбежно води до социално неравенство, пише „Сайънс алърт“, цитирайки изследване в списание Antiquity.
Анализът на жилищната архитектура показва, че с разрастването на града разликата между богати и бедни всъщност е намалявала, тъй като обществото е инвестирало в споделена инфраструктура вместо в грандиозни обекти за елита. Мохенджо-Даро е най-големият град на Индската цивилизация, възникнал на територията на днешен Пакистан и Индия и процъфтявал между 2600 и 1900 г. пр.н.е.
Докато разрастването и възходът на една цивилизация - от малки села до огромни градове - обикновено увеличава неравенството между богатите и бедните, в Мохенджо-Даро се случва точно обратното, установяват учените. В ново проучване, публикувано Antiquity, изследователи от Йоркския университет и Кеймбриджкия университет във Великобритания излизат със заключения, базирани на 309 жилища, разкопани в древния обект Мохенджо-Даро в пакистанската провинция Синд.
Използвайки размера на къщата като измерител за богатство, изследователите установяват, че разликата между най-заможните и най-бедните е много по-малка, отколкото в сходни по мащаб древни гръцки градове или големи селища на маите. Благодарение на успешното датиране на домовете, екипът установява, че неравенството се е свивало с течение на времето, докато Мохенджо-Даро е просперирал. 
„Натрупаните исторически данни от древния град показват, че с развитието на града разликата между най-големите и най-малките домове е намалявала“, казва археологът Адам Грийн от Йоркския университет.
Приложеният от изследователите метод се нарича „коефициент на Джини“. Този инструмент често се прилага в археологията за измерване на богатството на едно домакинство въз основа на размера на неговия дом, тъй като по-големите имоти изискват повече средства за изграждане, поддръжка и експлоатация. По тази скала 0 означава съвършено равенство, а 1 означава пълно неравенство. Като цяло Мохенджо-Даро има резултат от 0,44, в сравнение с 0,86 за гръцкия град Кносос от бронзовата епоха и 0,75 за града на маите Паленке.
„Докато древните египтяни са строили пирамиди за фараони, а гърците са издигали масивни дворци в Кносос, хората от Индската цивилизация са строили нещо напълно различно“, казва Грийн. „Вместо върху пълни със злато гробници и огромни храмове, в Мохенджо-Даро акцентът е бил поставен върху изтънчени, облицовани с тухли отводнителни канали и организирано оформление на улиците. Вместо да се позволи на малък елит да монополизира благата, градските удобства са били широко достъпни за обикновените домакинства.“
Всичко това опровергава тезата, че нарастващият просперитет задължително трябва да означава и нарастващо неравенство. В един съвременен свят, в който пропастта между богатите и бедните става все по-голяма, има уроци, които трябва да бъдат научени от хората от долината на река Инд, смятат учените.
„Това е ценен урок за съвременния свят. Индската цивилизация доказва ясно, че едно градско общество може да бъде изключително продуктивно и изобретателно, като същевременно гарантира, че ресурсите и властта се споделят справедливо“, казва Грийн.