Процесът на фотосинтеза при повечето зелени растения е изключително устойчив. Той функционира по един и същи начин при зелените водорасли, лалетата и секвоите. Въпреки това съществуват различия, които учените все още изследват.
Иглолистните дървета имат необикновени стратегии за оцеляване през зимата, някои от които доскоро не бяха схващани напълно.
Учени от университета в Умеа в Швеция правят нови обобщения в изследване, публикувано в списание Trends in Plant Science.
Едно от двете основни открития е, че иглолистните дървета през зимата променят структурата на тилакоидните си мембрани - мястото, където се извършва фотосинтезата. Това позволява на двете основни фотосистеми (PSI и PSII) да се приближат една до друга и да работят заедно по-ефективно, като така улесняват процеса на фотосинтеза в условия на студ.
Втората стратегия на иглолистните растения е, че използват специални пътища за преместване на електроните си при фотосинтеза.
Тези пътища, известни като алтернативен електронен поток, включват флаводиферни протеини, съдържащи флавин и желязо. Те помагат за поддържането на баланса в процеса на фотосинтеза. Това също така предотвратява претоварването на системата при твърде много светлина и ниски температури.
Разбирането на тези механизми може също така да подпомогне опазването на околната среда и да спомогне за прогнозиране на реакциите на горите към изменението на климата, а в по-дългосрочен план може да даде информация за стратегиите за отглеждане на култури, които са устойчиви на екстремни метеорологични условия.