Учените от „Сорбоната" и френският Национален център за научни изследвания (CNRS) са разработили нов физичен модел, който показва, че живите клетки притежават своеобразна памет.
В своята публикация авторите описват как клетките запомнят минали взаимодействия с околната среда и използват този опит, за да адаптират своята траектория.
Дълго време биофизиците описваха движението на клетките като случаен процес без памет, при който те реагират само на моментни промени.
Новият модел отчита сложното вътрешно състояние на клетката, което се променя под въздействието на външни механични стимули. Оказва се, че клетката е способна да натрупва информация за препятствия и релеф, като автоматично коригира своите полярност (фундаментално свойство, позволяващо ѝ да изпълняват специализирани функции) и скорост в зависимост от придобития опит.
Благодарение на тази памет при клетките възникват напълно нови сценарии на поведение.
Моделът показва, че в сложна среда клетките могат целенасочено да се струпват в благоприятни зони или да избягват труднопроходими участъци. „Ефектът на паметта" също така предотвратява хаотичното им струпване в гъсти колонии и засилва способността им за „заклещване" - пълно спиране на движението при критична плътност.
Специалистите могат да прилагат изучения подход не само в биологията, но и при създаването на синтетични колоидни частици и рояци от роботи. Разбирането на механизмите на пространствената памет ще помогне за по-точно прогнозиране на растежа на тъканите и разпространението на метастазите, както и за проектирането на интелигентни микроустройства, способни да се приспособяват към сложни условия.