Изследването хвърля светлина върху механизмите, чрез които големите бозайници се приспособяват към климатичните изменения. То е проведено от екип на CAAS и е публикувано в специализираното списание Cell Genomics.
Дивите свине, предшественици на домашните прасета, произхождат от тропиците на Югоизточна Азия. В продължение на милиони години те са се разпространявали на запад и север, достигайки северните части на Европа и Централна Азия. По пътя си популациите са били подложени на ниски температури и намалено излагане на ултравиолетова светлина. Досега генетичните им механизми за адаптация, особено в Централна Азия – ключов регион в разпространението им от изток на запад – не бяха напълно изяснени.
Проучването обединява 47 новосеквенирани и 49 публично достъпни висококачествени генома на диви свине от Източна и Централна Азия и Европа. Данните показват, че азиатските диви свине са се отделили от своите родственици в Югоизточна Азия преди около 3,6 милиона години, формирайки две отделни популации – в Южен Китай и в Централна Азия.
Свинете в Централна Азия са развили специфични генетични приспособления към сухия и студен климат. Сред тях са вариации, които подпомагат складирането на енергия при недостиг на храна, както и мутация, свързана със структурата на мускулната тъкан, която може да обясни тяхната жилава физика.
Тези открития не само проследяват историята на животинската миграция в Евразия, но и предоставят ценни ресурси за усъвършенстване на развъдните програми при домашните прасета, подчертават учените.