Откритието на учени от САЩ подсказва, че магнетизмът е действал наред с гравитацията, подпомагайки превръщането на огромен облак от газ и прах в Слънцето и планетния диск.
Преди около 4,6 милиарда години Слънчевата система възниква като огромен облак от газ и прах. През следващите няколко милиона години тази „слънчева мъглявина" претърпява драстични промени. Облакът претърпява колапс и се сплесква, превръщайки се в диск, от който в крайна сметка се появяват Слънцето в центъра му и планетите, формирали се около него.
Отдавна се смята, че гравитацията е основната сила, която стои зад тази трансформация. Настоящото изследване на учени от Масачузетския технологичен институт обаче показва, че магнетизмът също може да е бил важна част от процеса.
Учените са открили доказателства за древно магнитно поле, запазени в част от най-стария метеоритен материал, идентифициран досега.
Изследователите са проучили микроскопични зрънца в метеорита DOM 08006, открит в Антарктида през 2008 г. Известни като калциево-алуминиеви инклузии, тези зрънца са се образували през първите 200 000 години от съществуването на Слънчевата система и са най-старият известен материал от този период.
Тяхната магнитна характеристика показва, че още по време на етапа на слънчевата мъглявина е съществувало мощно магнитно поле. Изследователите изчисляват, че то е било между 3 и 12 пъти по-силно от днешното магнитно поле на Земята и вероятно е спомогнало за привличането на първичния материал навътре, докато се е формирало младото Слънце.
„Този преход от сферичен облак към протопланетарен диск е едно от най-значимите събития в цялата история на Слънчевата система", казва Бенджамин Вайс от изследователския екип. „Отдавна се предполага, че причина за това е гравитацията, но нашите измервания показват, че магнетизмът вероятно също е изиграл роля", допълва ученият.