Учени разработиха имплант, който може да "расте" в мозъка


Изследователи от Училището по инженерство и приложни науки "Джон А. Полсън" към Харвардския университет са разработили имплант, който може да "расте" в мозъка и да следи активността на невроните, пише сп. "Нейчър". 
Как мозъкът, който е способен да генерира сложни мисли, действия и дори рефлексия, израствайки от нищото? Експеримент с попови лъжички, при които електронен имплант е бил вграден в предшественик на мозъка им в най-ранния ембрионален стадий, може да даде до отговор на този въпрос.
Мекото и разтегливо биоелектронно устройство е поставено в нервната пластина на поповите лъжички - ранно плоско образувание, от което се формират мозъкът и гръбначният мозък. 
"Аутизъм, биполярно разстройство, шизофрения - всичко това може да възникне в най-ранните стадии на развитие на мозъка", казва професорът по биоинженерство Цзя Лю. "Понастоящем не съществуват технологии, които да позволяват измерване на невронната активност през този период. Нашата разработка открива напълно неизследвана област", допълва изследователят.
Биоелектронното устройство е разработено на базата на еластомери, които по мекота са сравними с живите тъкани, но в същото време са стабилни и могат да съдържат множество сензори, отбелязва изданието "Нейчър". 
Благодарение на тези материали са създадени импланти, способни да "пораснат" в мозъка, следвайки неговото естествено развитие, и да проследяват активността през всички ембрионални стадии - от плоска нервна пластина до формирането на 3D-структурата на мозъка.
По-рано подобни технологии са тествани върху органоиди - мини-органи от стволови клетки в чашка Петри. Работата с живи ембриони на земноводни обаче се е оказала по-сложна - тъканта на попова лъжичка е била още по-мека от изкуствените култури и се е наложило пълно преработване на материалите и архитектурата на устройството.
"Ако използваме самия процес на развитие на мозъка, можем да разположим сензори по цялата му 3D-структура по неинвазивен начин и да проследим как се променя активността на невроните с течение на времето. Никой преди нас не е правил това", казва още Цзя Лю.
Разработката представлява важна стъпка към нови подходи в изучаването на мозъка, ранната диагностика на невропсихични разстройства и създаването на прецизни интерфейси "мозък-машина" от ново поколение, отбелязва специализираното издание.

София

Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН ще се състои на 15 и 16 май

Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките ще се състои на...

Казанлък

Второ творческо ателие по килимарство към изложбата "Нишките на паметта" организират от галерията в Казанлък

Второ ателие по килимарство организират от Художествената галерия в Казанлък към изложбата „Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър...

Пловдив

Изложбата „По следите на учениците: Кирило-Методиевският маршрут в България“ ще гостува в Пловдив

Изложбата „По следите на учениците: Кирило-Методиевският маршрут в България“ ще бъде открита на 11 май в Дом на културата „Борис...

София

В третото издание на инициативата „Голямата диктовка“, посветено на Априлското въстание, се включиха над 150 участници

В третото издание на инициативата „Голямата диктовка“ – „Пазител на българския език“, която се проведе в читални 4 и 5/6...

Ямбол

Над 100 изявени в различни области ученици на ПМГ „Атанас Радев“ в Ямбол бяха наградени на церемония по повод 55-годишнината на училището

Над 100 изявени в различни области ученици на ямболската Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Атанас Радев“ бяха наградени на церемония по повод...

Варна

Брехт ни показва, че светът е променим и човек носи отговорност за обществото, в което живее, каза режисьорът Ростислав Георгиев

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ постави пиесата „Добрият човек от Сечуан“ от Бертолт Брехт. Премиерата е на 11 май от...