Учени се опитват да използват подводни оптични кабели, за да следят звуците и движението на косатките

Когато слънцето се показва над остров Сан Хуан, екип от учени стои на палубата на баржа и развива над 1,5 километра фиброоптичен кабел в студените води на Салишко море, пише Асошиейтед прес в репортаж от щата Вашингтон. Работейки на челници, те прокарват кабела от скалистия бряг към морското дъно – дом на местните косатки.
Същите тънки като косъм нишки, които пренасят интернет сигналите, могат да бъдат трансформирани в нещо като подводен микрофон, който улавя "щракането", повика и свиркането на минаващите китове – информация, която може да разкрие как те реагират на трафика от корабите, недостига на храна и климатичните промени. Ако експериментът проработи, хиляди километри фиброоптични кабели, които вече прекосяват океанското дъно, могат да бъдат превърнати в широка "подслушвателна" мрежа, която да бъде в допълнение към усилията по опазването на видовете по целия свят.
Технологията, наречена Distributed Acoustic Sensing (DAS), е разработена за наблюдение на тръбопроводите и за откриване на инфраструктурни проблеми. Сега учени от Вашингтонския университет я адаптират, за да „слушат“ океаните. За разлика от традиционните хидрофони, които прихващат звук от едно място, DAS превръща цялата кабелна мрежа в сензор, което позволява да се открие точното място на животното и да се определи посоката на движението му.
„Представете си, че имаме хиляди хидрофони по дължината на кабела, които записват данни непрекъснато“, казва Шима Абади, професор в Училището по океанография към Вашингтонския университет. „Можем да разберем къде са животните и да научим за техните миграционни модели много по-добре, отколкото с хидрофоните“, допълва той.
Учените вече са доказали, че технологията работи при големите беззъби китове. При тест, направен край бреговете на Орегон, те са записали нискочестотен шум от финвали и сини китове, използвайки съществуващите телекомуникационни кабели.
Но косатките са по-голямо предизвикателство – техните звуци и повикът им са на по-високи честоти, при които технологията още не е изпробвана.
Залогът е голям. Обитаващите на юг косатки, които се срещат в Салишко море, са застрашен вид, като популацията им е около 75 броя. Китовете са изправени пред тройна заплаха – подводно шумово замърсяване, токсични отпадъци и липса на храна.
Ако системата DAS проработи надеждно, това ще даде на учените информация в реално време, която да послужи за защита на китовете. Например ако DAS открие косатки, които се насочват на юг към Сиатъл, и пресметне скоростта на придвижването им, учените могат да предупредят фериботите на щата Вашингтон да отложат шумните дейности или да ги забавят, докато минат китовете.
Технологията може да отговори и на основни въпроси относно държанието на китовете, които объркват учените - например как се променя тяхната комуникация при различното им поведение и как ловуват заедно. Тя може да помогне и за определянето на това кой звук от кой кит идва – нещо като гласово разпознаване на косатките.