Учени създадоха екологична "жива пластмаса", съдържаща семената на собственото си унищожение

Когато изпитват затруднения, определени бактерии образуват спори, които могат да издържат на най-суровата среда. Сега учени са използвали тази тяхна способност, за да създадат "жива пластмаса", която е биоразградима, но само при определени условия, пише сайтът Ню атлас, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър кемикъл байолъджи".
Спорите са спяща форма, която някои видове бактерии приемат, обикновено при недостиг на хранителни вещества. Те са защитени от здраво външно покритие, което им позволява да оцелеят при високи температури и налягане, изсушаване и разяждащи химикали. Това ги прави едни от най-устойчивите сред всички форми на живот. Спорите са в състояние да останат в неактивно състояние в продължение на години или дори векове, като се активират отново само когато бъдат задействани от точните сигнали от околната среда.
Известно е също, че някои бактерии разграждат пластмасови отпадъци, като не им позволяват да се задържат в околната среда. Сега учени от Китайската академия на науките са използвали спори от подобни бактерии и са ги вградили в твърда пластмаса, която остава здрава и непокътната, докато те не бъдат съживени.
Изследователите са създали форма на бактерията Bacillus subtilis, която е била генетично модифицирана да отделя разграждащ пластмасата ензим, известен като липаза BC. След като са били подложени на стрес чрез излагане на йони на тежки метали, тези микроби са образували спори. След това те са били смесени с перли от пластмаса PCL (поликапролактон), след което сместа е била разтопена и екструдирана, за да образува парчета твърда пластмаса.
Направените тестове са показали, че получената "жива пластмаса" се държи подобно на обикновения PCL при всекидневна употреба. Когато обаче върху повърхността на пластмасата се приложи определен ензим, той разяжда повърхността на материала и съживява затворените в него спори. Съживените бактерии са започнали отново да отделят липаза BC, като напълно са разградили пластмасата в рамките на шест до седем дни.
Спорите могат да бъдат съживени и чрез компостиране на пластмасата. Образци от материала, поставени в почвата, са се разградили напълно за 25-30 дни.
Учените отбелязват, че дори обикновеният PCL се биоразгражда, въпреки че за това е необходимо много повече време. Авторите на настоящото изследване са успели да интегрират спорите в небиоразградими пластмаси като полиетилен, след което да ги съживят отново до състоянието да секретират разграждащия пластмасата ензим.