Учени създадоха микророботи, способни да координират действията си и да променят заобикалящата ги среда

Учени от САЩ са създали миниатюрни роботи, способни да усещат температурата на заобикалящата ги среда и да реагират съвместно, за да я променят, пише Юрикалърт.
„Малките неща могат да имат голямо влияние", казва Итай Коен, един от водещите разработчици на микророботите.
Резултатите от изследването на учените от университета „Корнел" са публикувани в сп. „Нейчър електроникс".  
Това е първият пример за микроскопични роботи, способни да променят физическата си среда: те изпомпват течност от зони с по-висока температура към такива с по-ниска, или обратното. Три ключови способности -  възприемане на заобикалящата среда, манипулиране на течността чрез изкуствени реснички и комуникация между микрочипове, създават механизъм за обратна връзка, вдъхновен от системи, срещани в природата. В бъдеще този подход може да намери приложение в медицината и земеделието.
Роботите съчетават умения, усвоени от техни предшественици. В предишни изследвания екипът на Коен е разработил микророботи с диаметър колкото човешки косъм, които се движат автономно, възприемат заобикалящата ги среда, правят снимки и измервания, и общуват помежду си.
„Разширяваме набора от възможности на роботите. Идеята е да ги накараме да работят заедно, за да въздействат върху заобикалящата среда в голям мащаб, и това е първата стъпка", казва Коен. 
„Ресничките" на роботите са вдъхновени от принципа на изпомпване на течност, характерен за естествените реснички - микроскопични структури, които стърчат от клетъчната мембрана на много еукариоти, обяснява съавторът на изследването Цзинсун Чжан. Вместо обаче директно да копират тяхната структура, изследователите са проектирали по-ефективна архитектура с две шарнирни връзки, която може лесно да се програмира чрез електронни сигнали. Последователното движение на двата шарнира наподобява загребване с весло, което задвижва околната течност.
Едно „весло" не е достатъчно, за да се постигне ефект, затова много от тях трябва да работят заедно. Екипът е подредил 54 шарнирни реснички в структура, снабдена с две вериги за отчитане на температурата. Те комуникират помежду си и синхронизират работата на ресничките, така че те да се движат в унисон в отговор на температурните промени.
"Тези вериги по същество указват на структурата от реснички кой механизъм за движение трябва да задейства и кога. Ако температурата е над определено ниво, те подават команда за движение в една посока. При по-ниска температура командата е за изпомпване в обратната посока", казва Итай Коен. 
Според учения бъдещи версии на микророботите ще могат да реагират на фактори като светлина или ниво на pH, като задействат химични реакции или механично движение. Вместо да бъдат подреждани в статична конфигурация, взаимодействащите си роботи ще могат да се придвижват самостоятелно, програмирани да реагират по определен начин на сигнали от заобикалящата ги среда.