Вълнестите мамути са бродили из мразовитите тундри на Европа, Азия и Северна Америка, докато не са изчезнали преди около 4000 години. Colossal Biosciences направи фурор през 2021 г., когато представи амбициозен план за съживяване на вълнестия мамут, а по-късно и на птицата додо. Оттогава насам компанията се фокусира върху идентифицирането на ключови черти на изчезнали животни чрез изучаване на древна ДНК, за да ги „пресъздаде генетично в съществуващи животни“, каза главният изпълнителен директор Бен Лам. Някои учени обаче са скептични дали тази стратегия ще бъде полезна за опазването на природата.
„Всъщност вие не възкресявате нищо, не връщате древното минало“, каза Кристофър Престън, експерт по дива природа и околна среда в Университета на Монтана.
Във вторник Colossal Biosciences обяви, че учените ѝ са редактирали едновременно седем гена в миши ембриони, за да създадат мишки с дълга, гъста и вълнеста козина. Те нарекоха извънредно косматите гризачи Colossal woolly mouse.
Резултатите бяха публикувани онлайн, но все още не са издадени в списание или проверени от независими учени.
Постижението „е технологично доста яко“, каза Винсънт Линч, биолог от Университета в Бъфало, който не е участвал в проекта.
Учените от Colossal Biosciences преглеждат ДНК бази данни с гени на мишки, за да идентифицират тези гени, които са свързани с текстурата на козината и с метаболизма на мазнините. Всяка от тези генетични вариации „вече присъства в някой вид гризач“, каза главният учен на компанията Бет Шапиро, но „ние ги събрахме в една мишка“.
Биолозите са избрали тези две мутации, защото вероятно са свързани с устойчивостта на студ – качество, което вълнестите мамути трябва да са притежавали, за да оцелеят в праисторическата арктическа степ.
Colossal Biosciences съобщи, че първо се е фокусирала върху мишки, за да потвърди дали процесът работи, преди евентуално да премине към редактиране на ембриони на азиатски слонове, най-близките живи роднини на вълнестите мамути. Тъй като азиатските слонове са застрашен вид, ще има „много процедури и бюрокрация“, преди да се придвижи напред какъвто и да е план, каза Бен Лам, чиято компания е събрала над 400 млн. щатски долара финансиране.
Независими експерти обаче са скептично настроени към идеята за „съживяване“. „Може би ще успеете да промените модела на козината на азиатския слон или да го адаптирате към студа, но това няма да върне вълнестия мамут. Това е промяна на азиатския слон“, каза Престън от Университета в Монтана.
Все пак усъвършенстването на прецизното редактиране на гени при животните може да има и други приложения за опазване на околната среда или животновъдството, допълни Бхану Телугу, който преподава в Университета в Мисури и не е участвал в новото изследване.
„Същият подход един ден може да помогне в борбата с болестите при хората“, уточни Лам. Досега компанията му е създала две фирми в областта на здравеопазването. „Това е един от начините, по който печелим от бизнеса си“, добави Лам.