Учени създадоха нова система за дистанционно сателитно наблюдение на радиацията на Слънцето

Учени са разработили нов тип система за прецизно наблюдение на промените в радиацията на повърхността на Слънцето посредством дистанционен спътников мониторинг, съобщи Синхуа.
Системата за наблюдение чрез геостационарна спътникова мрежа (Geostationary Satellite Network Observation - GSNO) е дело на Института за аерокосмически информационни изследвания (AIR) към Китайската академия на науките.
Служейки като „скенер за слънчева светлина“, системата GSNO може да осигури по-прецизна информационна подкрепа за сектори като прилагането на чиста енергия, оценка на земеделските добиви и реакция на изменението на климата, както и за общественото здраве, обявиха от института.
Проучването е ръководено от изследователи на AIR и е проведено в сътрудничество с учени от множество институции, както в Китай, така и в чужбина. Резултатите от проучването са публикувани в списание The Innovation.
Повърхностната слънчева радиация е общ термин за компонентите на слънчевата радиация, получавани от повърхността на Земята, включително ултравиолетови лъчи, видима светлина, инфрачервена светлина и други електромагнитни лъчи с различна дължина на вълната. Поради това тя е ключов фактор, влияещ върху изменението на климата, селскостопанското производство и приложението на слънчевата енергия.
„Спътниковата технология за дистанционно наблюдение се отличава със стабилна непрекъснатост на данните и широк обхват. Тя е едно от най-ефективните средства за наблюдение на промените в слънчевата радиация на повърхността на звездата“, казва Хусъ Лъту, научен ръководител на проучването.
Забележително е, че екипът интегрира няколко геостационарни спътника от ново поколение в системата GSNO. Чрез свързването в мрежа на няколко спътника тази система постига мониторинг с висока пространствено-времева разделителна способност в почти глобален мащаб с повишена точност на откриване.
„Понастоящем системата GSNO може да предоставя данни за мониторинг на слънчевата радиация на повърхността в почти глобален мащаб с пространствена разделителна способност от 5 км и честота на наблюдение веднъж на час“, твърди Шъ Чун от екипа.
Ползите от този вид прецизно наблюдение на Слънцето покриват много сфери на човешка дейност. Например, данните за късовълновата радиация могат да поддържат ефективното използване на слънчевите енергийни ресурси. Данните за фотосинтетично активната радиация могат да осигурят нова основа за оценка на селскостопанските добиви и оценка на екологичното поглъщане на въглерод, а данните за ултравиолетовата радиация се очаква да бъдат приложени за общественото здраве, обобщи Шъ Чун.