Констатацията е на изследователи от Техническия университет в австрийския град Грац. Все още не е установено дали вредните частици проникват и в житните зърна, но това се проучва, казват учените.
Изследването е научен екип, ръководен от Йоханес Ратенбергер от Техническия университет в Грац. Той търси начин да наблюдава натрупването на нанопластмаса и поникването й в растенията.
Проведени са първите лабораторни опити със зимна пшеница, като изследователите открият наличието на нанопластмаса в корените на това растение. „Намерихме значително количество,“ каза Ратенбергер, цитиран от АПА.
За първите си опити с пшеница изследователите маркират частиците от нанопластмасите с малки следи от злато. „Обвиваме малко златно ядро с тънък слой полистирол. Под електронния микроскоп това златно ядро може да бъде ясно идентифицирано,“ обясни ръководителят на проекта Ратенбергер пред АПА.
Учените използват сканиращ и трансмисионен електронен микроскоп. С помощта на втория може да се разграничи една десетмилионна от милиметъра — тоест по-малко от разстоянието между атомите в кристалите.
„Анализите на досегашните ни лабораторни опити показват, че земеделските култури по принцип поемат нанопластмаса и можем да го докажем с нашите методи,“ обясни още физикът от Грац. „В каква степен се случва това, в кои части на растенията се натрупва нанопластмасата най-много и какви са разликите между различните видове растения, ще покаже бъдеща научна работа“, подчерта още Ратенбергер.
Научният екип от Грац вече е започнал полеви опити в рамките на изследователската мрежа ACR (Австрийско кооперативно изследване), при които житните зърна ще бъдат изследвани след жътва. В изследването ще се включат също австрийските Институт за обработка на зърното и Институт за изследване на храните. Целта е да се проучат въздействията на микро- и нанопластмасите върху качеството на зърното и брашното, както и да се изготвят конкретни препоръки, с които да се намали максимално това, допълва АПА.