Учени възпроизведоха праисторическо мореплаване с примитивно кану

Учени възпроизведоха праисторическо мореплаване с примитивно кану, търсейки отговор как са пътешествали хората от палеолита, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс адвансис".
Нашият вид е възникнал в Африка преди около 300 000 години и по-късно се е разпространил по целия свят, достигайки до някои от най-отдалечените места на Земята. По този начин нашите предци са преодолели географски бариери, включително опасни океански пространства. Но как са го направили, когато са разполагали само с примитивна технология?
Търсейки отговор на този въпрос, учени предприемат експериментално пътешествие с кану от издълбан дънер през Източнокитайско море, гребейки от източната част на Тайван до японския остров Йонагуни. Целта им е да демонстрират как подобно пътуване може да е било осъществено преди около 30 000 години, когато хората се разпространили по различни тихоокеански острови.
Изследователите симулират методите, до които палеолитните хора биха прибягнали, и използват реплики на инструменти от този праисторически период, за да изработят от японски кедър 7,5-метрово кану, наречено Сугиме. 
Екипажът включва четирима мъже и една жена Пътешествието им с кануто продължава над 45 часа. За това време те прекосяват около 225 километра в открито море, борейки се с едно от най-силните океански течения в света - Курошио. 
Въпреки умората и трудностите екипажът успява да стигне безопасно до Йонагуни.
Точно както биха направили праисторическите хора, пътешествениците се ориентират по слънцето, звездите и по посоката на океанските вълни, макар че за безопасност са придружени от две ескортни лодки. 
Преди това изследователите се провалят в опитите си да прекосят океана с тръстикови, а след това и с бамбукови салове, установявайки, че те са твърде бавни, недостатъчно издръжливи и неспособни да преодолеят силното океанско течение.
"Чрез проекта с много неуспехи научихме колко е трудно да бъде прекосен океанът. Този опит ни накара да изпитаме дълбоко уважение към нашите предци от палеолита", каза антропологът от Токийския университет и ръководител на изследването Йосуке Кайфу.
Учените установяват, че палеолитните хора са могли да прекосят морето със силното океанско течение, ако са разполагали с издълбани канута и са били умели и опитни гребци и навигатори.
Те е трябвало да се изправят пред риска да бъдат отнесени от силното течение и възможността никога да не се завърнат у дома, отбелязва Кайфу, който е бил на борда на една от ескортните лодки.
Археологическите доказателства сочат, че преди около 30 000 години хората за първи път са прекосили от Тайван до някои от островите от архипелага Рюкю, който включва Окинава. 
Учените обаче си задават въпроса как предците ни са могли да направят това с елементарната технология от онова време - без карти и метални инструменти и само с примитивни плавателни съдове. А течението Курошио, сравнимо по сила с Гълфстрийм край Мексико, е представлявало особено предизвикателство.
Изследването е в духа на известната експедиция "Кон-Тики" от 1947 г., в която норвежкият изследовател Тур Хейердал предприема много по-дълго пътуване със сал от Южна Америка през Тихия океан до полинезийските острови. Хейердал има за цел да покаже как праисторическите хора от Америка са могли да колонизират Полинезия.
Авторите на съпътстващо изследване, публикувано в същото списание, използват симулации на морските условия между Тайван и Йонагуни преди 30 000 години, за да проверят дали подобно пътешествие е било възможно в епоха, когато течението Курошио е било още по-силно, отколкото в наши дни.
"Както показа симулацията, прекосяването на Курошио е било възможно в древността, така че вярваме, че те са го постигнали", казва океанографът и водещ автор на изследването Ю-Лин Чан. "Океанските условия обаче са били много променливи. Това означава, че древните хора може да са се сблъскали с непредвидими метеорологични условия по време на пътуването си, и това да е довело до провал", допълва Чан.