Филмът с мисия „Един грам живот“ бе представен в Радомир. Ученици в гимназиален етап на обучение участваха в тематична беседа с автора и режисьор на филма Атанас Михайлов и с актьори от лентата.
Михайлов коментира пред журналисти, че историята във филма не е толкова важна, колкото посланието, което носи. „Важно е родителите да обръщат внимание на децата си и децата да споделят с родителите, защото ако я няма тази симбиоза в семейството, тогава децата започват да търсят внимание някъде навън“, каза още той.
„Скъсана е нишката на взаимоотношенията, на вниманието и любовта“, каза Михайлов и допълни, че в забързаното ежедневие поставяме личните и стойностните неща на заден план. Обърна се към всички — към децата и към родителите с призива — да си показват и да казват по-често, че се обичат.
През месец март Михайлов имаше подобна среща с ученици от Благоевград след прожекцията на филма му „Киберпрестъпност“. Тогава той и актьорският екип запознаха младежите с опасностите, които крие интернет пространството. Режисьорът коментира, че има обратна връзка от родители и тийнейджъри, че филмът им е бил много полезен, че са го гледали по няколко пъти и с всеки следващ път са откривали нови и нови неща. Лентата е била разпространена в 27 държави, а над 480 000 ученици в България са я гледали, уточни още Атанас Михайлов.
„До ден днешен пишат и се обаждат родители, които се споделят с много силни думи – „Вие спасихте живота на детето ми“. Което е наистина уникално“, каза още той.
Началникът на Районното управление (РУ) в Радомир Павел Джалев коментира, че темата, засегната във филма „Един грам живот“, е актуална за цялата страна, макар по думите му в Радомир не е толкова силно застъпена, тъй като градът е сравнително малък. „В никакъв случай Радомир не е изключение от общата картина. Това е една от поредните превантивни инициативи, насочена към идеята да се борим и справяме с този проблем. Именно затова сме тук заедно с училищата, с Община Радомир и с институциите“, каза още Павел Джалев.
Актьорите разказаха, че за тях подготовката за снимките на филма е била тежка, защото са разговаряли с хора, преживели сблъсъка с наркотиците. Трябвало е да чуят от първо лице за тяхната болка, а след това и да я пресъздадат.