Въпросът е как трябва да подготвим тези деца, които ще бъдат активни след 50 години, като не знаем какви ще бъдат професиите. Имаме много голямо основание да смятаме, че ще навлизаме в ера на все по-бързо и все по-често променящи се професии. Голяма част от професиите няма да съществуват и дори да останат една част от днешните професии, те ще бъдат много по-различни - като характер и необходими знания и умения.
Има няколко фундаментални промени във външната среда, които изправят образователните системи пред предизвикателства по отношение на обществената им задача, парадигмата им, организацията им, а все още системите на училищното образование са изградени на традиционния класно-урочен принцип. Но в същото време се променят няколко неща, едното е, че ще се сменят много по-бързо професиите и най-вероятно нашите деца ще живеят в десетилетия, в които ще се сменят три пъти професии. Традиционните системи - на професионално и на висше образование, са настроени към това, да има една професия през живота. Това означава, че ще има все повече адаптивни обучения, микро квалификации и е възможно системата на професионалното и висшето образование да се адаптира към един по-гъвкав и краткосрочен модел.
Другата фундаментална промяна е, че сигурно бъдещите професии ще изискват по-голяма интегралност на знанията, а сега системите на професионално и висше образование са настроени към по-тясна специализация. Сега изкуственият интелект замества по-лесно специализираните знания и по-трудно работните места и хората, за които се изискват комплексни знания, работа с хора и се изисква емоционална интелигентност. В този смисъл пак сме изправени през значително предизвикателство и това означава бакалавърските програми да са по-широки, техническото образование да включва хуманитарни дисциплини и обратното, каза министърът.