Училището на Дедо Пуне в Сливница ще отвори врати като "Музей за Сливница"

Училището на Дедо Пуне ще отвори врати като Музей за Сливница, съобщи за БТА кметът на община Сливница Васко Стоилков.
Музеят е желание на местната общественост от години. Ние, сливничани, си мечтаем отдавна за музей, полага ни се да имаме музей, продължи той. За съжаление, никога в цялата ни история не сме имали музей. Някога имаше експозиция в бившия „Дом на народната армия“, която се посещаваше от време на време, ако има желаещ, но не е работила като музей, каза кметът. 
Той посочи, че след доста обсъждане с гражданите и външни експерти се стига до извода, че сградата на първата прогимназия в Сливница, известна като „училището на Дедо Пуне“, е най-подходящото място за музей. 
Паун Колев Златков, или „Дедо Пуне“, както го знаят местните, е дарил мястото за училището. Той е най-големият дарител в Сливница до ден днешен, разказа кметът Васко Стоилков. 
След като взехме решение за сградата, която отговаря на всички изисквания, започнахме да търсим финансиране за изграждането, посочи кметът. 
Първият етап в работата по музея беше да стабилизираме сградата, да сменим покрива, което направихме с наши пари от общинския бюджет, разказа кметът. За втория етап, останалите дейности по изграждането на музея, сме подписали договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и ще го завършим в рамките на годината, посочи Стоилков. 
Искаме откриването на музея да е до честването на 140-годишнината от Сръбско-българската война, уточни кметът. 
Дедо Пуне и историята на сградата на музея 
Прогимназията, в чиято сграда ще се помещава музеят за Сливница, отваря врати през учебната 1912/1913 година. Земята за изграждането на прогимназията е дарена от Дедо Пуне, разказа за БТА Маргарита Божкова, която е член на инициативния комитет за откриване „Музей за Сливница“ и автор на книгата „Сливнишките земи през вековете“.  
В Сливница той е известен като благодетеля, защото освен че дава земя за построяването на прогимназията, той дава и нива, от която да се издържа донякъде училището. Освен това той е ктитор за черквата в Сливница. 
През 1870 г. той заплаща едно „султанско ираде“, което е позволение за започване на строежа на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница. Дава средства и за издържането на началното училище, което съществува от 1869 г., разказа Божкова. 
Самият той, макар че бил неграмотен, виждал необходимостта от медицински специалисти в с. Сливница, затова изпраща единия от синовете си да учи медицина във Франция, за да работи като лекар в Сливница. Давал ниви на бедните хора, за да има с какво да се издържат, коментира Маргарита Божкова. 
Има една запазена снимка на Дедо Пуне, която се предава от поколение на поколение. На кадъра човек ще види един обикновен българин, един обикновен селянин, за когото човек не би казал, че е толкова заможен, коментира Маргарита Божкова. 
Неговата далечна правнучка Стоилка Арсова е в инициативния комитет за подготовката за откриването на бъдещия музей. Благодарение на нея и на още няколко души от рода на дядо Пуне е издадена и книга „Пуне Колев - благодетеля“, разказа Маргарита Божкова. 
В двора на прогимназията през 1925 г. е поставен паметник на Дедо Пуне с негова снимка. Дъщеря му Милица вдига този паметник в двора на Прогимназията и костите на Дедо Пуне са препогребани от гробището на Сливница на мястото, където се издига неговият паметник в двора на Прогимназията и ще си остане там след откриването на музея, разказа Маргарита Божкова. 
Събирането на артефакти за музея 
Отправихме призив към гражданите за дарение на артефакти, разказа Маргарита Божкова. 
Имаме вече предмети от Тракийското светилище на Асклепий, те се съхраняват в общината и ще бъдат изложени в музея. Имаме предмети от бита на хората от сливнишкия край, такива, които показват обичаите. 
Има доста  писмени сведения за Сливница. Тук минава диагоналния път, който свързва Европа с Азия, или както го наричат „Кралският път“ или „Византийския път“, така че знае се от пътешественици, че този път преминава през нашите земи, покрай Сливница, известен преди като Халкали или Калкали, разказа Маргарита Божкова. 
През 1885 г. е войната, а Вазов вече говори за Сливница, мисля, че още преди Освобождението пътешествениците говорят за селището с името Сливница, разказа тя. 
Тя посочи, че в рамките на дарителската кампания се събират и родословни дървета на родовете, положили началото на с. Сливница. Досега имаме родословните дърва на три рода - на Дедо Пуне, Мачоркината и Кенината род. 
Събират се сечива, които се използвали в ежедневието и работата на полето, всичко което би могло да бъде включено в етнографската зала на музея. 
Сред направените до този момент дарения за музея са „тканици“  на повече от 100 години. „Тканицата“ е нещо като колан, който жените слагат на носията, тя се прави от много фин, хубав памук в различни тонове, обясни Маргарита Божкова. 
Направено е дарение на един много интересен предмет, който се казва „джуруляк“, който  е „пра пра бабата“ на днешния миксер, посочи тя. 
Освен това има дарение, свързано с войнишки щит за пушка, войнишка лопата, която също е на повече от 100 години, старо бърдурче, стомна, „рукатка“ - глинен съд с дръжка отгоре, в който българката в онзи период от време е носила храна на полето, в него можела да закваси мляко, посочи Маргарита Божкова. 
Диалектните думи като част от родовата памет 
Маргарита Божкова разказа, че се събират и диалектни думи като част от родовата памет. 
„Както имаме носии, музикално-фолклорни области, които отличават хората в отделните области и както те показват същността на хората от отделната общност, така смятам, че диалектът е много важен“, коментира Божкова. 
Тя разказа още, че музеят ще има три големи зали, едната ще бъде свързана с античност и Средновековие, другата с войните, където най-важно място ще заеме Сръбско-българската война, третата – етнография.