По думите му относно образованието в България континентът Антарктида е заложен в два, максимум три учебни часа в един от класовете. Учебните програми са ограничени и доста остарели. Това, което се прави с научноизследователския кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, не влиза в учебните материали по никакъв начин. Това трябва да се промени, може би трябва осъвременяване на плановете, смята учителят.
„Приемам дори и подходът да има извънкласни дейности, планирани от Министерството на образованието, в които учениците да се срещат с учените и изследователи част от антарктическата ни мисия. Учените могат да разкажат на децата в чисто човешки план какво са преживели. Това може да се случва не само в образователната среда“, допълни Анатолий Антов.
Според Антов обществото не е добре запознато с това, което България и българската наука прави на Антарктида. Сред обществото се наблюдава малък интерес към темата и неразбирането ѝ. Тук е мястото да се говори за идеята, да се популяризира, това може да започне от средите на образованието. Той подчерта своето безпокойство относно затоплянето на планетата и климата, който се променя бързо. Важно е да се спазва протокола, който да контролира използването на ресурсите и полезните изкопаеми на Антарктида. Антов допълни, че не е съгласен с тезата, че използването на суровините на континента ще спаси човечеството. Той смята, че Антарктида трябва да бъде запазен в такъв вид, какъвто ни е даден от природата.
Новият брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА), представен днес, разказва за второто плаване на военния научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ до Ледения континент и обратно, като акцентира върху научните проекти, които бяха част от 32-рата българска антарктическа експедиция.