Удостоената с Нобел Ан Карсън "тихо преначертава картата на съвременната литература", е мнението на литературоведа Лаура Янсен

Най-впечатляващото у Ан Карсън - носителката на Нобеловата награда за литература за 2026 г., не е нейната формална оригиналност, колкото и забележителна да е тя, а способността ѝ да превърне самия процес на мислене в литературно събитие, пише в научната платформа „Конвърсейшън“ Лаура Янсен, доцент по класическа филология и сравнително литературознание в Университета в Бристол, минути след обявяването на отличието.
„В продължение на повече от четири десетилетия Ан Карсън тихо преначертава картата на съвременната литература. Като поет, преводач, класически филолог, есеист, пърформанс артист и визуален творец, тя е създала творчество, което не се поддава на лесна класификация“, обяснява Янсен.
Изследователката се спира на лекота, с която канадската авторка се движи между античния и съвременния свят - не като заличава историческите различия, а като ги населява. „В нейните ръце античността никога не е просто хранилище на културен авторитет или склад за образцови текстове. Тя е жива, неспокойна територия от гласове, фрагменти, мълчания и отсъствия“, обяснява Янсен.
По думите й това личи най-ясно в начина, по който Карсън се отнася към старогръцката литература. В нейната интерпретация гръцките поети и драматурзи Сафо, Симонид, Софокъл и Еврипид не са обекти на научна реконструкция, а събеседници. „Думите им прекосяват вековете, за да осветлят преживявания, които продължават да ни убягват - желание, скръб, копнеж, отчуждение, смъртност. Диалогът на Карсън с античността разкрива, че древният свят оцелява не защото е съхранен, а защото продължава да поражда нови смисли“, посочва Янсен в публикацията си.
Авторката отбелязва, че докато четат Карсън, читателите усещат присъствието на автор, който открива нови възможности в езика, като същевременно си дава ясна сметка за неговите граници.
Влиянието на творчеството на Карсън вече е видимо сред по-младото поколение писатели и изследователи, които се движат свободно между литературната критика, превода, поезията и художествената проза, пише Янсен. „Мнозина, включително и аз, са се научили от нейния пример, че тези дейности не е задължително да бъдат отделяни една от друга. Наследството на Карсън не е метод за подражание, а усещане за интелектуална свобода - готовност за експериментиране, за приемане на несигурността и за вярата, че задълбоченото мислене само по себе си може да се превърне в акт на литературно творчество“, допълва тя. 
Според нея Ан Карсън е от отличените с Нобеловата награда писатели, които разширяват представите ни за това какво може да бъде литературата. „Нейното творчество преобрази връзката между поезия и наука, античност и съвременност, мисъл и чувство. И което е по-важно – то показа на безброй читатели, че литературата остава един от най-мощните начини да се докоснем до онова, което е далечно, трудно и различно“, заключава Лаура Янсен в публикацията си в „Конвърсейшън". 
Ан Карсън стана 19-ата жена, удостоена с Нобелова награда за литература. Отличието е връчено общо 118 пъти от 1901 г.