В проучванията ще участват не само екипи от Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен, но и от Археологическия институт на Българската академия на науките и Регионалния исторически музей – София. Това каза в интервю за БТА директорът на РИМ – Плевен д-р Володя Попов.
"Имаме много добре изградена система за финансиране като разчитаме на общините на територията на Плевенска област", подчерта той. По думите на д-р Попов средства за археологически проучвания отделят от бюджетите си общинските управи на Левски, Белене, Никопол и Кнежа.
Най-силният обект, на който ще има проучвания това лято, е римската колония "Улпия Ескус" край село Гиген. Екипът се ръководи от доц. д-р Гергана Кабакчиева. "Улпия Ескус" е град след Рим и там може да се намери всичко, което е дала Античността. Проучванията са насочени към сграда, която е имала статут на резиденция на император или се е използвала, ако приравним към днешните стандарти, от областния управител на провинция или човек с много сериозен статут в Римската империя. Находките от там обогатяват фонда на Плевенския музей", каза д-р Попов.
Доц. д-р Кабакчиева е ръководител и на разкопките при кастела "Димум" в Белене. Началото на проучванията там ще е със средства на Общината в крайдунавския град, след което ще продължат с финансиране от програмите на Министерството на културата.
Следващият по тежест обект, който се проучва, е четвъртата столица на България при Никопол. Ръководител там е докторантът Венко Иванов от Плевенския музей.
"Това, което излиза от културните пластове на Никопол към този момент не е все още онова, което имаме като очакване, защото те са в една стратиграфия, която предполага да се мине през културния пласт на османския период, за да се стигне до този от Втора българска държава", обясни д-р Попов. Той подчерта, че голяма подкрепа на проучванията оказва Община Никопол, която има визия за развитието на културно-историческия туризъм в региона.
Следващият обект във фокуса на проучванията през това лято е антично селище при град Левски, където разкопките се водят от археолога от Плевенския музей Владимир Найденов и продължават за поредна година. "Материалите, които излизат от този обект, ще бъдат основа за бъдеща музейна дейност на територията на община Левски, тъй като местната управа има желание да разшири обхвата на музея в града", поясни директорът на РИМ - Плевен.
Д-р Володя Попов вече започна проучванията за този сезон при халколитно селище в село Бреница, община Кнежа. "Каменно-медната епоха има два етапа – ранен и късен и продължава около 1500 години. В тези периоди има фази на развитие. За Централна и Северозападна България една от фазите е наречена "Бреница", защото тук е открит такъв обект, който е дал името й. Той е открит от д-р Богдан Николов през 70-те години на миналия век", разказа д-р Попов. Той е категоричен, че трябва да се влезе в "дълбочината на тази фаза – да се установи архитектурата на селището, какво е жилищното строителство, охранителната му система и т.н."
"Трябва да работим няколко години, за да съберем необходимия материал, да го обработим и съпоставим, за да подредим начина на живот на жителите на селището, с което да попълним характеристиката на тази първа фаза от каменно-медната епоха", подчерта д-р Попов.
През миналата година обектът е изследван чрез геофизични методи. Това лято усилията на екипа ще са насочени към разкопки на терен.
Директорът на Регионалния исторически музей в София доц. д-р Венета Хаджийска-Янкулова ръководи екип, който проучва обект при село Сухаче, община Червен бряг. Там се е издигала римска вила, разположена в една падина с извор между седем хълма, заобиколена от гори, до там води каменен път от римския период. Вилата е била от няколко постройки. Обектът се разработва на няколко етапа. Част от материалите постъпват в РИМ - Плевен, а други ще бъдат предоставени на Община Червен бряг, която има идеята за създаване на музей.
Нов обект, който ще бъде проучван това лято, е при село Върбица. "Там започваме с търсене по научен момент. През 50-те години, в периферията на селото, в двора на местен жител се откриват две находки от бронзови предмети, това е третото хилядолетие преди н. е. Намерени са бронзови брадви – около 160 на брой. Това е най-голямата находка от бронзови брадви на територията на България", посочи д-р Попов. Ръководител на разкопките е младият археолог Павел Попов. Той ще търси селището, което е било в основата на търговия или производство в този район.
Директорът на Плевенския музей допълни, че на територията на областта има около 1200 регистрирани недвижими паметници на културата, които са потенциални археологически обекти от различните епохи.
Теренните проучвания в област Плевен в зависимост от климатичните условия ще се състоят през месеците август, септември и октомври.