Уникална каничка с изображения на тракийски воини представя в САЩ Историческият музей в Карнобат

Историческият музей в Карнобат участва с най-ценния си експонат в изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция", която предстои да бъде открита в музея "Гети“ в Лос Анджелис на 3 ноември. Както БТА писа, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. 
Червенофигурната каничка с изображение на тракийски воини от V в. пр. Хр. е открита през 1996 г., след като полицията залавя иманяри, компрометирали гроб в Гяурската могила. Това е най-значимата и ценна находка в археологическата експозиция към Историческия музей „Атанас Карастоянов” в Карнобат. Най-популярният предмет в музея в Карнобат, който не спира да пътува"Нямаме друг предмет, който да предизвиква такъв интерес и да има подобна популярност. Чернофирнисовата каничка всъщност пътува постоянно и участва в изложби по целия свят и рядко остава за дълго в Карнобат, където се излага за посетителите само по специални поводи и при посещения на високопоставени гости", разказа в интервю за БТА д-р Росица Христова, директор на Историческия музей „Атанас Карастоянов” в Карнобат. Експонатът на музея в Карнобат първоначално е открит на части, след което е реставрирана и сглобена от Иван Арабаджиев от Археологическия музей в Бургас. Чернофирнисовата червенофигурна каничка е открита заедно с други предмети, иззети от иманяри, след което спасителни разкопки в гробовете на могилата правят Димчо Момчилов, преподавател в Университет "Проф. д-р Асен Златаров", и доц. Румяна Георгиева, която дълги години работи в Института по тракология. Двамата установяват, че каничката принадлежи към централния гроб номер едно според тяхната номерация. "Обикновено в централния гроб на такива тракийски могили е бил погребван богатият тракийски аристократ", допълва д-р Христова. 
Каничката е подобна на тази, която е собственост на Археологическия музей в Созопол, и която, както БТА писа, също ще участва в предстоящата изложба в Лос Анджелис. Созополската е открита при разкопки през 1965 г. при проучване на един от гробовете в Аполония Понтика и тя има по-сигурен контекст. Това са единствените такива канички не само в България, но и в целия свят, подчертава д-р Христова. Прилики и разлики между двете канички, които са единствени не само в България, но и в светаМежду двете има доста прилики, но и известни разлики, като изображенията и на двете дават на учените важни сведения за снаряжението, облеклото и вида на тракийските воини, за които преди тяхното откриване е имало само писмени данни. На тези сходства и разлики в детайлите е посветена научната статия на Явор Иванов, която разглежда успоредните системи с разказ за щитовете в тях, уточнява д-р Христова. Статията е публикувана в пети том на изданието "История и култура на карнобатския край". "Ако до този момент античните автори дават описания за това как са изглеждали тракийските войници, каква е войсковата част, как се разделят и как се обличат, на каничката вече можем да видим това на една разгъната рисунка и върху двете канички. Изображенията са сходни, но разликите са в детайлите", обяснява д-р Христова.Тя обясни, че сходствата са, че и двете канички изобразяват трима войни в ход надясно. "Интересни са островърхите шапки, както са описвани в изворите, наметалото зейра, което е характерно за тракийците облекло. Украсите им също са добре представени. Виждат се и високите ботуши, за които се твърди, че са изработени от лисича кожа, както и луновидния щит, наричан още пелте, който е също характерен. Тази войскова част е пелтаст, като знаем, че трите войскови единици на тракийците са хопли, конница и пелтастите. Ако хоплите са с дълги мечове, тези са с по-малки", обяснява д-р Христова. Тя коментира, че според някои учени изобразените воини са се насочили към военен събор, а други смятат, че се събират за военно събитие, което предстои. В каничката от Созопол земята, по която се движат воините, е по-вълнообразна и детайлите са по-ясно изобразени, допълва тя. Различия има и в облеклото, защото в тази от Карнобат се вижда наметалото, докато в созополската може по-добре да бъде видяно и облеклото под него - хитон, превързан с колан. "При тяхната се вижда и прихващането на самия луновиден щит с два пресечени кожени каиши, които са обтягали самия щит, докато в тази от Карнобат това не е изобразено", заяви д-р Христова.Разликата във формата на двете канички е много малка. Созополската е по-издължена, докато карнобатската е по-сплесната. На базата на тези разлики автори като Михаил Лазаров смятат, че и двете са изработени в Еритрея от един и същ автор. Румяна Георгиева смята, че са двама майстори от една и съща работилница, а Явор Иванов смята, че и в двете са вложени сходни идеи, но майсторите са двама и са правени на две различни места. Майсторите на каничката"Той предполага, че даже майсторът може да е грък, който да я е направил тук, в Аполония Понтика, когато това е гръцка колония и населението е предимно гръцко. В този период в Гърция има голям тласък на развитието на гръцката цивилизация и култура. Каничката е датирана в трета четвърт на V в. пр. Хр. и тази технология на фирнисовото изпичане е била много напреднала технология, която траките се опитват да копират, но не успяват. Технологията на фирниса е била много фина, докато след изпичането си съдовете на траките нямат този блясък и са изглеждали по-грубовати и черни. Такива са откривани по време на разкопки, но именно от Гърция местните занаятчии научават за употребата на бързото грънчарско колело например, както и за изпичането в пещи. Затова и през тези гръцки колонии като Аполония Понтика и Месембрия тези иновации навлизат и във вътрешността на Тракия", обяснява директорът на Историческия музей в Карнобат. Д-р Росица Христова посочва, че заедно с каничката в Гяурската могила са открити още ценни предмети. Сред тях са части от хидрия поданиптер, две железни ками със сребърни ножници, дванадесет изцяло чернофирнисови съдове, сред които е един с изображение на кукумявка, който може да се види в експозицията на музея. Счита се, че подобни са откривани в огромни количества в гробовете от Аполония Понтика. БТА припомня, че изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети" в Лос Анджелис ще бъде открита на 3 ноември и ще продължи до 3 март 2025 г. В нея предметите от България представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, тъй като ядрото на древните тракийски земи съвпада с територията на днешна България. За първи път в подобна експозиция са включени и находки от Гърция и Румъния, коментира пред БТА доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей (НАИМ при БАН).