Уникалността на Борис Христов не е само в гласа, но и в актьорските му умения, смятат солистите Стефан Петков и Иванка Христева

Уникалността на Борис Христов не е само в гласа. Гласът е уникален, но той е уникален в интерпретацията си и в актьорските си умения, каза в Националния пресклуб на БТА в Кърджали солистът от Музикалния театър „Стефан Македонски“ Стефан Петков. Той участва в представянето на новия брой на списание ЛИК „Великият бас Борис Христов“. Гост в Кърджали бе и Иванка Христева, солист в музикалния театър при Дома на културата в родопския град.
По думите на Стефан Петков все още в Италия като се каже името на Борис Христов няма човек, който да не знае кой е той. „А забележете колко години са от неговото рождение – 110", подчерта Петков, като допълни, че ,за съжаление, в България не е точно така. 
„Аз работя с много млади хора и това, което ще кажа, няма да звучи много оптимистично, но сегашните 20-годишни певци не знаят коя е Гена Димитрова, Гяуров, Гюзелев, Анна-Томова Синтова, а Борис Христов е едно поколения преди тях“, каза Стефан Петков.
По думите му Борис Христов е бил сравняван с Фьодор Шаляпин, а съвременниците на Шаляпин са го определяли като един от най-добрите изпълнители на руска музика. В Европа той е символ на голямо качество. Играл е в най-големите световни театри. пял е наред с Мария Калас, с Франко Корели, с една плеяда от ерата на операта, когато е била в разцвета си, припомня още Стефан Петков. Той подчерта и приноса на Христов към оперното изкуство чрез създаването на неговата Академия в Рим, където в последствие дарява своята къща и изявени български певци се обучават в майсторки класове.
„Борис Христов дарява собствения си дом и на „Самуил“ 43 в София също на талантливи български певци. Все още този дом съществува като поле на изява на младите хора. Там се правят камерни концерти“, коментира Илиев.
„Борис Христов не познава думата „бездействие“. Тя му е непонятна и чужда“, каза Иванка Христева от Музикалния театър при Дома на културата в Кърджали, цитирайки двамата съавтори на книга за Христов – Ваня Правчанска и Николай Правчански. По думите й, освен с глас, той е надарен и външно с артистичните черти, които притежава, а комплексно това го прави еталон за всеки театър и всяка сцена. 
„Той е имал много добра гласова хигиена. Преди представление е стоял затворен по 3-4 дни и не е говорел с никого, за да си пази гласа“, казва още тя. И разказа как от малък Борис Христов е бил въцърковен, което и като възпитание, и като влияние от църковния живот се е отразило на неговите душа, дейност и характер. Според Христева сред църковните му изпълнения „най-вече всички го познаваме с „Многая лета!“, което запяваме навръх Нова година.