Проучването е ръководено от Института за психиатрия, психология и невронаука (IoPPN) към Кингс колидж в Лондон и е публикувано в BMJ Mental Health. То разглежда причините, поради които хората започват да употребяват марихуана, и дали те оказват влияние върху по-късната ѝ употреба.
Изследователите са анализирали отговорите на анкетата Cannabis&Me, в която са участвали 3 389 настоящи и бивши потребители на канабис на възраст над 18 години от района на Лондон, които нямат история на клинична психоза.
Учените са установили, че хората, които започват да употребяват канабис като форма на самолечение за болка, тревожност, депресия или поради леко психотични симптоми, имат по-високи резултати по скалата за параноя.
Най-ниски резултати по тази скала се наблюдават при участници, които започват употребата на марихуана за развлечение или от любопитство.
Анкетата включва и въпроси за честотата и силата на употребявания канабис, което позволява на изследователите да проследят средната седмична консумация на тетрахидроканабинол (THC) – психоактивната съставка на наркотика.
Според резултатите средностатистическият потребител консумира 206 мерни единици THC седмично. При тези, които използват канабис за облекчаване на тревожност или депресия, или защото член на семейството също го употребява, средната седмична консумация достига съответно 248, 257,4 и 286,9 мерни единици THC.
Отделен анализ на проучването Cannabis&Me, публикуван в списанието Psychological Medicine, изследва връзката между травмите от детството, употребата на канабис и параноята.
Малко над половината (52%) от участниците съобщават, че са преживели някаква форма на травма в детството. Тези, които са били подложени на физическо или емоционално насилие, имат с около 35–40% по-високи резултати по скалата за параноя. Участниците, които са преживели сексуално насилие като деца, показват по-висока средна консумация на THC, следвани от тези с история на физическо и емоционално насилие.
„Причината, поради която хората започват да употребяват канабис, може да се превърне в ефективен, евтин и лесен начин за идентифициране на тези, които могат да се нуждаят от наблюдение, подкрепа или насочване към интервенция“, каза Марта Ди Форти, професор по наркотична употреба, генетика и психоза от Института за психиатрия, психология и невронаука към Кингс колидж.