Упражненията за мозъка могат да намалят риска от деменция, показва проучване

Упражненията за мозъка могат да намалят риска от деменция, показва проучване, цитирано от Асошиейтед прес.
Различните навици и хобита служат за когнитивна тренировка, помагаща за придобиване на знания и умения, които с възрастта могат да подобрят работата на части от мозъка.
Скорошно проучване свързва по-ниския риск от болестта на Алцхаймер и когнитивния спад с учене през целия живот, което означава интелектуално стимулиращи преживявания – четене и писане, учене на нов език, игра на шах, решаване на пъзели и посещаване на музеи – от детството до пенсионирането, отбелязва Асошиейтед прес.
„Те развиват мозъка и мисленето ви, тъй като вие използвате различни когнитивни системи“, обяснява невропсихологът Андреа Замит от университетския медицински център „Ръш“ в Чикаго, който води проучването.
Средната възраст е важен период за предпазване на здравето на мозъка и изследователите изучават широк спектър от възможни начини за оставане във форма – от взимане на уроци по музика до наблюдаване на птици или игри, които тренират мозъка.
„Не е само една дейност. Става въпрос да намерите смислени занимания, от които да се увличате, и да се придържате към тях“, казва Замит.
Физическото здраве също е много важно за менталното здраве. Затова експертите препоръчват упражнения, които водят да изпотяване, както и да се контролира кръвното налягане, по-добър сън и ваксиниране, дори и в по-късна възраст.
Няма магическа рецепта за предотвратяване на ранната деменция или нормалното намаляване на когнитивните функции, предупреждава д-р Роналд Петерсен, специалист по болестта на Алцхаймер от клиника „Майо“. Но промените в начина на живот предлагат възможност за „забавяне на процеса на влошаване“, отбелязва Асошиейтед прес.
Проучването на Замит за ученето през целия живот включва близо 2000 възрастни от 53 до 100 години, които не са страдали от деменция и са били проследени 8 години. Учените анализирали различни образователни и други когнитивно стимулиращи дейности в младостта им, в средна възраст и в по-късни години и извършили редица неврологични тестове.
Някои били диагностицирани с Алцхаймер, но болестта засегнала пет години по-късно тези, които са учили най-много през целия си живот в сравнение с хората, които учели най-малко, пише екипът в списание Neurology. Тези, които останали умствено активни в средна възраст и след това били свързани с по-бавно темпо на когнитивен упадък.
По-интересното според Замит са откритията при аутопсията на 948 участници, които починали по време на проучването. Дори при тези, при които имало признаци на Алцхаймер, хората с „по-богати“ когнитивни способности имали по-добра памет и мисловни способности, които по-бавно намалявали преди смъртта им.
Това учените наричат когнитивен резерв, което означава, че ученето укрепва невронните връзки в различните региони и помага на мозъка на остане по-устойчив, способен да работи и да се справя с уврежданията, свързани със стареенето поне за малко.
Проучването на „Ръш“ не доказва причинно-следствена връзка, то показва връзка между когнитивната стимулация и риска от деменция.