Тя попадна в разнообразен репертоар и показа възможности в различни посоки, като решаваща роля изигра не „щастливата звезда“ на Драгоманска, а най-вече голямото й трудолюбие и чувството за отговорност пред актьорското призвание. Думите на театроведа и драматург Атанас Бояджиев са за актрисата Мая Драгоманска (1948-2026). За нейната кончина съобщиха днес от Съюза на артистите в България (САБ).
Мая Драгоманска е родена на 19 април 1948 г. в Перник. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ). Още докато учи, играе на сцената на Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив и е една от най-сниманите актриси.
Известна е с превъплъщенията си в ролите на Марийка в „Под игото“ от Иван Вазов, Селимена в „Мизантроп“ от Молиер на режисьора Любен Гройс, Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе на режисьора Пантелей Пантелеев, Валентина във „Валентин и Валентина“, Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн на режисьора Иван Добчев. За ролята на Рита Овсянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев на режисьора Пантелей Пантелеев, Мая Драгоманска става лауреат на Димитровския комсомол през 1972 година.
ЕДНА ИКОНА...
Тя е първи курс студентка, когато през 1968 г. се омъжва за актьора Младен Младенов. Двамата се венчават в Копривщица, а сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Имат дъщеря Мила. При една екскурзия в родопското село Дедево, в порутената му църква, Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират.
На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. През 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения до смъртта му в Австралия през 1986 г. Вторият съпруг на Мая Драгоманска е актьорът Таню Маринов, който също умира.
НА КРАЧКА ОТ „КОЗИЯТ РОГ“
Режисьорът на „Козият рог“ (1972) Методи Андонов дълго време търси актриса за ролята на Мария. Преди да избере Катя Паскалева той прави пробни снимки и с Мая Драгоманска. Дълго време ходи с фотографиите на двете момичета в джоба си и при подходящ случай ги показва, за да чуе чужди мнения.
От 1975 г. до 1989 г. Мая Драгоманска играе на сцената на театър „София“. Запомнящи са ролите й на Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир на режисьор Любен Гройс, Хаваджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров на режисьор Вили Цанков, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов на режисьора Леон Даниел. След 1990 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала" в София.
В киното е работила с едни от най-добрите режисьори. Участвала е в почти 20 филма сред които „Началото на една ваканция" (1966) на режисьора Зако Хеския, „Най-дългата нощ" (1967) на режисьора Въло Радев, „Небето на Велека“ (1968) на режисьора Едуард Захариев, „Птици и хрътки" (1969) на режисьора Георги Стоянов, „Петимата от Моби Дик" (1970) на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият грешник“ (1971) на режисьора Борислав Шаралиев, „На всеки километър“ (1969-1971) на режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев, „Преброяване на дивите зайци" (1973) на режисьора Едуард Захариев, „Милост за живите" (1981) на режисьора Тодор Стоянов, „Звън на кристал“ (1985) на режисьора Нина Минкова и др.
Мая Драгоманска, Коста Цонев и Явор Милушев си партнират във филма „Необходимият грешник", който е отличен с наградата за музика, наградата на публиката и на Министерството на просветата на Фестивала на българското кино във Варна, както и с Наградата на София за 1971 г.
Актрисата е участвала и в постановки в телевизионния театър. От 1985 г. Мая Драгоманска участва в дублажи на филми. Участвала е в озвучаването на сериала „Робинята Изаура“.
/ДД
/АЯ/отдел „Справочна“
Използвани източници: /БТА/ВИНФ, 7 януари 2008 г.; Кой кой е в България, с. 251; Енциклопедия на българското кино, с. 97; Кой кой е в българската култура, с. 179; Сп. „Театър“, декември 1974; https://bgvoice.com/zagaduchna-smurt-v-avstraliia;