Успехът на България с председателството на 47-ата сесия на Комитета на ЮНЕСКО е успех за всички, каза пред БТА проф. Николай Ненов

Културното наследство го конфигурираме ние. Ние го създаваме, за да го пазим за нас и за следващите поколения. За нас то е важно. За тези преди нас то не е било наследство. От тази гледна точка всъщност виждаме как успехът на България с това председателство е успех за всички. Това каза пред БТА председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство проф. Николай Ненов.
„Слава богу, аз съм удовлетворен от председателството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Мнозина ми помагаха - и българският екип от Министерството на външните работи и от Министерството на културата, и Секретариатът. Мога да кажа, че и страните-членки на Комитета също много помагаха, защото това е наша обща работа. Ние заставаме и трябва всички тези решения да се вземат, и то - с консенсус. При което всеки един от тях е дал всичко от себе си“, каза той.
По думите му, направени са много компромиси и това е станало ясно в залата, но според него това е за добро. „Защото аз виждам вдъхновените лица на тези, които са спечелили, когато имат нов обект, и знамената, които се развяват, и всички се чувстват като победители в световно първенство. Това показва силата на културното наследство, как вълнува хората в действителност. Виждам, разбира се, и лицата на тези, които не са победили. Но пък чувам как те веднага искат да работят по-добре със съвещателните органи, с Комитета, за да може да постигнат успех. И мисля, че точно в този момент се усеща духът на световното наследство и на тази организация, която всъщност ни е събрала, за да се грижим не толкова за миналото, колкото за бъдещето“, казва проф. Ненов.
По думите му, това, че България председателстваше сесията в квартирата на ЮНЕСКО в Париж беше много важно за видимостта на България. „Откриха се множество изложби, имаше множество събития и всяко едно от тях беше отбелязано“, отбеляза той.
Например в предпоследния ден на сесията германците взеха думата за първи път и те започнаха с благодарност към България за организирането на тази сесия. Така че ние през цялото време сме били видими, през цялото време българското знаме стоеше на подиума до това на световната организация и всъщност за всички беше ясно, че заслугата за това успешно събитие беше на България, подчерта председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство.
Той отбеляза, че при вземането на решения в залата има един момент, който противопоставя експертните становища на политическите решения.
Трябва да кажем, че и двете страни са изключително загрижени за културното наследство. За експертите е важна всяка една стъпка, за да може съответната форма на културно наследство да бъде успешна във времето, да има устойчивост. Политическите решения пък понякога, колкото и да е странно, даже репрезентират гласа на местните хора. Т.е. те са съобразени с желанието на местните хора. 
„Днес например директорът на Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО Лазар Елунду-Асомо ми показа един видеоклип, който са му изпратили от Гвинея-Бисау, където на площада са опънали един голям прожектор с платно и прожектират това как аз удрям с чукчето и казвам „Одобрена“ - и всички празнуват със знамена и с фойерверки. Невероятно е! Виждаш как всъщност културното наследство вълнува хората, не защото са се вписали в ЮНЕСКО, а защото за тях наистина то е важно като част от процеса за опазване и за социализация“, казва още проф. Ненов.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, се проведе от 6 до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България представи културни и природни елементи от своето наследство. 
По време на 47-ата сесия Комитетът реши да впише 26 нови обекта (21 културни, четири природни и един смесен) в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, с което общият брой достигна 1248 обекта (972 културни, 325 природни и 41 смесени). Комитетът също така одобри разширение на два вече вписани обекта. Гвинея-Бисау и Сиера Леоне вписаха първия си обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По време на тази сесия Комитетът разгледа състоянието на опазване на 248 вече вписани обекта в Списъка на световното наследство, като три обекта от Африка бяха премахнати от Списъка на световното наследство в опасност. Това са дъждовните гори на Ацинанана (Мадагаскар), Абу Мена (Египет) и Старият град Гадамес (Либия). 
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.