Успехът на киното у нас в началото на ХХ век е свързан със сравнително високата култура на българите в онази епоха и с големия им интерес и любопитство към всички новости в обществото. Това каза в интервю за БТА кинокритикът проф. Александър Донев. Той е сред членовете на екипа на научно-изследователския проект на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките „Кинокултура, изкуства и национални образи в България“. Вчера в Стара Загора проф. Александър Донев представи изложбата „Кинореклама в България 1920–1940“, показваща над 700 рекламни карета и страници, публикувани във вестници и списания, както и подборка от киноплакати.
Той посочи, че традициите на България в киното датират от самото начало на създаването на киното като изкуство. „Все пак за онази епоха тази една година закъснение, с която пристигат у нас първите пътуващи кинопредприемачи, които организират филмови прожекции, е нищожен период“, каза проф. Донев.
И припомни, че у нас започват да се строят постоянни кинозали или това са стационарни кина - специални зали за кинопрожекции, в началото на миналия век и успоредно с тези процеси в Европа. „България има много по-дълги, по-големи и по-широки традиции в общуването с киното, отколкото предполага голяма част от обществото“, допълни експертът. И уточни, че първото кино в София се появява 1908 година, следващото - две години по-късно, през 1910 година, следва откриване на кинозали през 1912, 1913 година. Кина се появяват и извън столицата дори и в малки градове като Хасково, където киносалон е открит през 1912 година. В Стара Загора също първата кинозала е създадена през 1913-1914 година.
Проф. Александър Донев подчерта, че до края на Първата световна война (ПСВ) кинопубликата е била основно от по-нисшите класи - от простолюдието и главно младежка публика. Имало е и по-екстравагантни интелектуалци и представители на по-високите класи, които също са проявявали интерес към киното. Но след края на ПСВ това се променя. Причината за това се крие вероятно и в промяна на филмите, защото до 1912-1913 година доминират късометражните филми, но от 1915 година пълнометражният филм започва да става основната киноформа, която присъства в киносалоните, обясни кинокритикът.
„Това изравнява по някакъв начин филмовото преживяване с онова, което е в операта, в театъра. Киното дато дава възможност да се разказват по-сложни истории, да бъдат засегнати по-комплексни теми и по-разгърнати сюжети“, обясни ученият. Той подчерта, че в зората на киното филмите са залагали на първоначалната атракция и сензационността на някакви изключителни неща, които се представят на екрана. Но след това следват по-дискретно разгърнати сюжети и по-сложни истории, които са по-близки до ежедневието, до бита и до традицията за подобен род представления. „Това привлича и по-културните слоеве на обществото и хората с по-големи художествени претенции, които са свикнали да ходят на театър и могат да съпоставят едното преживяване и представление, което вече е утвърдено, и киното“, каза проф. Александър Донев.
Той подчерта, че именно през този период - в началото на 20-те години на миналия век, седмото изкуство започва да развива своите специфични предимства. Това са възможността да разказва много по-динамично чрез монтажа, както и да отвежда зрителите на най-различни екзотични места. Появяват се нови техники за разказване, които надхвърлят възможностите на онова, което предлагат другите сценични форми - театър, опера, балет, обясни още той. Това разбира се, дава отражение като увеличава интереса на публиката, защото на екрана могат да се представят събития, състояния и процеси, които нямат място на театралната сцена.
„Това са естествени процеси и в България не се случва нещо различно. В цяла Европа истинската филмова култура се формира в този период“, каза киноекспертът.
Роля в този процес изиграват и появата на първите филмови списания, които също са важен фактор. „Още с развиването на стационарните кина се развива една последователна рекламна политика на кинозалите, която за да привлича публика, непрекъснато публикува рекламни съобщения“, коментира проф. Александър Донев. И припомни, че една от причините да се появяват разгърнати публикации за филми в големите софийски вестници през 1913-1914 година е, че много от филмите са се представяли с чуждестранните си междукадрови надписи, липсвали са български надписи. Поради това разпространителите са имали нужда да представят по-подробно сюжета. „В редица вестници се появяват огромни подлистници, в които се представят новоизлизащите филми с детайлно обяснение на съдържанието на лентата. Това дава възможност на публиката да има представа за действието на филма, когато отиде да го гледа“, обясни кинокритикът.
По отношение на съвременното българско кино проф. Александър Донев заяви, че според него киноиндустрията у нас днес се развива адекватно на условията, в които е поставена. „Трудно бихме могли да изискваме и да очакваме нещо повече. Ако направим подробно сравнение, никога през социалистическата епоха българското кино не е имало толкова големи международни успехи, каквито има през последните 15-20 години. България присъства в условия на много по-голяма конкуренция, отколкото по онова време, и на най-големите фестивали и получава награди“, обясни киноекспертът. И поясни, че съвременното кино, особено това, което е по-алтернативно, по-високохудожествено кино, което е областта, в която работят българските творци, е политически много натоварено. Това го прави ориентирано по актуалните политически събития, от които България отсъства. „За добро или за зло, ние не сме в новините на света. И това по някакъв начин не стимулира интереса на останалия свят към България въобще. Защото трябва да има интерес към България като държава, за да има интерес и към българското кино“, смята той. И казва, че „ние нямаме такива творци, които заради собствената си личност и собственото си филмово виждане, филмов талант, филмово мислене да предизвикат интереса на света. Интересът към българското кино винаги ще бъде функция от това какво се случва в България.“
Проф. Донев подчерта, че българското кино има сравнително добър престиж. Като припомни, че в 76-ото издание на Международния филмов фестивал в Берлин (Берлинале), който ще се проведе от 12 до 22 февруари, ще участват два филма, в които България присъства много активно. Единият е „Лъст“ на нашата режисьорка Ралица Петрова, другият е „Нина роза“ на канадската й колежка Женвиев Дулуд Дьо Сел, а копродукцията включва Канада, Италия, България и Белгия. „България ще присъства на един от най-големите световни кинофестивали с два пълноценни филма. И в тази конкуренция да класираме два филма си е определено постижение“, обясни кинокритикът.
Проф. Александър Донев заяви, че добро, силно, интересно кино се прави в момента навсякъде по света. „Ние си мислехме преди 30-40 години, че кино се прави в Европа, САЩ, в някоя латиномериканска страна и евентуално в Япония. В момента няма страна по света, която да няма кинематографисти, които да не присъстват на големите международни фестивали“, каза още експертът.
Проф. Александър Донев е член на екипа на научно-изследователския проект на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките - „Кинокултура, изкуства и национални образи в България“. Той завършва Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) през 1988 г. Работил е като редактор в списание „Кино“, управител на издателство „Народна култура", мениджър на киносалони, разпространител и продуцент. Има многобройни публикации като кинокритик от 1984 г. до днес. Автор е на книгите „Помощ от публиката“ (2018), „Независимите в киното“ (2019), „Картографиране на филмовата неопитоменост“ (2021), „Златан Дудов. Правият път към киното“ (2023).