Усуканият конец на мартеницата символизира спиралата на живота, каза художничката Цветана Векова

Усуканият червено-бял конец е символ на здраве, на любовта и на продължаването на рода. В него червеното е жената, а бялото - мъжът, и те са неразделни. Тяхното увиване показва единствения начин за поява на нов живот и по същество представлява една спирала на живота. Древните хора не са знаели за ДНК, но са чувствали много неща, свързани със създаването на наследството. Затова мартениците се поставят в първия ден на пролетта като благопожелание за продължаване на живота. Това каза пред БТА художничката Цветана Векова, която от пет години организира изложби с авторски произведения по повод българския празник 1 март. 
По думите й традицията на усукания червено-бял конец идва от Индия и до днес може да се видят дървета, накичени с цветни текстилни ленти с написано благопожелание, в Хималаите, Тибет или Памир. Според нея по този начин хората изразяват почит и благодарност към природата и пожелават здраве и благополучие за близките си. Художничката е видяла тази традиция и в скален манастир в Грузия, където около дървото с вързани цветни ленти се е носело благоухание. 
Послания за продължаването на рода се срещат и в друг обичай, датиращ от Средновековието, описан от руски етнограф, сподели още Векова. В него са участвали всички жители на селото, които се събирали, за да изплетат заедно връзка, в която всеки влагал свой конец. Готовото въже се режело на парчета и всеки вземал по едно, за да го носи навсякъде, където пътят го отведе като белег от своя род.   
Това е петата изложба, посветена на мартеницата, която Цветана Векова подрежда във варненската галерия „Юка“. В нея тази година са представени произведения от тъкан текстил, плъст, жива вълна, художествено стъкло и колажи от керамика и текстил. 
Своите мартеници с керамични елементи Векова намира за хубава възможност за развиване на традиционния обичай в нещо по-оригинално и автентично. Към свързването на червеното и бялото се прибавя още образност и така според нея наричането става по-силно, а посланието придобива повече тежест. „Когато човек поднася мартеница, той прави благопожелания за добро, мир, любов, спокойствие, равновесие, хармония, истина. Посланието му винаги е за хубаво, то не може да има негативен знак“, казва авторката. Според нея по тази причина не може на мартеници да се слагат символи на смъртта. 
Елементите, които тя влага в мартениците си, изхождат от орнаментиката на нашия фолклор, от шевици, черги, нашивки на ризи и престилки. „В тях винаги става въпрос за специфични символи, които в българската носия си имат строго определени места, наименования и кодове. Соларни знаци се поставят на кръста, за да пазят детеродните органи. Такава функция изпълняват и пафтите. Край врата се слагат мотиви с цветя и верижки“, обясни тя. 
Според Цветана Векова в тяхната изложба има и един съвременен прочит на традициите, изразен в големите мартеници за украса на дома или офиса. По думите й ако преди конецът е бил достатъчен за хората и те са го връзвали на ръката или кичили на дрехата си, сега това постепенно изчезва и съвременният човек иска да сложи по-голямо ударение на празника чрез подарък за къщата, който да му напомня посланието постоянно.