Увеличението на минималния осигурителен доход повиши разходите на читалищата, без субсидията да е нараснала, каза Милена Налбантова

Увеличението на минималния осигурителен доход с бюджета за 2026 г. е повишило разходите на читалищата, но субсидията им е останала същата, което ги поставя в затруднение, каза председателят на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) Милена Налбантова, която взе участие в тематичната дискусия „Българските читалища – състояние, проблеми и перспективи за развитие“, която се състоя днес в Комисията по културата и медиите в Народното събрание.
Налбантова посочи, че читалищата са културно-образователни институции без производство и нямат откъде да компенсират разликата в минималния осигурителен доход. „Субсидията остана една и съща, а минималният осигурителен доход се повиши“, каза Налбантова. Тя изтъкна, че увеличението на финансирането не бива да пада под 20 на сто, но ако комисията подкрепи предложението за 30 на сто, СОЛИ категорично ще го подкрепи.
Налбантова обърна внимание на разминаване в данните за броя на читалищата заради неработещия регистър на Министерството на културата. По думите ѝ по регистъра читалищата са около 3800, а по данни на Националния статистически институт – около 3400.
Сред поставените от нея проблеми е и привличането на млади кадри в читалищната мрежа, особено на фона на демографската картина. Налбантова постави и въпроса за промяна в Закона за народните читалища, като посочи, че при учредяването на читалище се изискват 50 членове за селско и 150 за градско читалище, но законът не уточнява дали това е постоянна членска маса, поради което много читалища получават отказ.
Председателят на СОЛИ повдигна и темата за двойния стандарт при библиотекарите. Според нея библиотечната дейност е възложена на читалищата, но трудът на читалищните библиотекари се заплаща на базата на субсидираната бройка за читалищата, която е по-ниска от тази за регионалните библиотеки, въпреки че функциите им са еднакви. Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат, каза тя.
Налбантова обърна внимание и на регионалните експертно-консултантски центрове за читалищата, всеки от които разполага с три субсидирани бройки. По думите ѝ липсва законов или подзаконов акт, който да разписва дейността им, което при разходване на публични средства създава предпоставки за проблеми. Тя настоя контролът върху разходването на средствата да бъде реалистичен и да се осъществява съвместно с Националното сдружение на общините.