В античния град Никополис ад Иструм се състоя седмото издание на Фестивала на историческите възстановки “Нике – играта и победата”

Ритуали от римско време, гладиаторски игри, робски пазар, военни демонстрации, антична мода, древни занаяти, кухня, старинна музика и поезия предложи Фестивалът на историческите възстановки “Нике – играта и победата”. Той се проведе за седми пореден път в националния историко-археологически резерват Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп и събра реанакторски групи от България, Австрия, Германия, Унгария, Румъния и Словакия, занаятчии и свободни реконструктори от цялата страна. Участва и музикалното дуо KsANa.
Присъстващите се запознаха с античното минало на Никополис ад Иструм, издигнат от император Траян през 102 г. в чест на триумфа му над даките. Фестивалът популяризира начина на живот на хората в античността и запозна гостите на събитието с историческото и културно наследство по нашите земи, бяха пресъздадени и сцени от всекидневието на римляните и готите, живели по тези места преди 1700 години.
Това е първият по рода си Късноантичен фестивал, който от 2016 година популяризира богатото културно-историческо наследство на Никополис ад Иструм, посочи при откриването Владимир Попов, председател на Сдружение за антични реконструкции Mos Maiorum Ulpiae Serdicae, което е от основните организатори на фестивала, заедно с Регионален исторически музей – Велико Търново, Кметство Никюп и Сдружение „Бъдеще за Никюп“, с подкрепата на Община Велико Търново.
Директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов приветства стотиците гости, а на откриването присъства и неговият колега, археологът Калин Чакъров, който е отговорник за обекта Никополис ад Иструм.
Специално за БТА кметът на село Никюп Йорданка Атанасова, по чиято идея е създаден фестивалът, сподели радостта и удовлетворението си, че тази първоначално крехка идея от 2016 година се е превърнала в утвърден, търсен, известен и посещаван фестивал от хората, ценящи историята. Тя добави, че събитието зае своето място в Културния календар на Община Велико Търново и вече е традиционно. 
На подредената специално за фестивала главна занаятчийска улица, по която вървяха посетителите на събитието, се предлагаха сувенири и реплики на антични артефакти, бяха показвани и умения, присъщи за древните майстори. Можеше да се види обработка на кожа, метал, както и на животинска кост, имаше антична битова керамика, въоръжение и др.
Великотърновците Стефан и Петър Стефанови демонстрираха макет на водна помпа, направена по чертежи, поместени в творбите на древногръцкия изобретател, физик и математик Херон, манобалиста, приличаща на арбалет и служила предимно за лов и забавления, старинен слънчев часовник, пумпал и други възстановки на артефакти от Античността.
Емил Маринов от Шумен представи въоръжение, снаряжение, бижута и други изделия от метал, а пред посетителите на фестивала демонстрираше на живо изковаване на гривни от месинг и всеки желаещ можеше сам да се опита да си направи такъв накит или да си изсече монета.
Иван Цанков беше изложил глинени антични реплики на лампички от римско време, настолни ритуални масички от неолита, идоли от древността и други артикули. Той е бивш музеен работник и се започва да проявява интерес към тези артефакти покрай работата си. Начинът на изработка на техните реплики е близък до оригиналния и е много трудоемък, защото всичко се прави на ръка, но това му носи удоволствие и позитивни емоции.
Георги Генов от около осем години се занимава с експериментална археология. Той добива глина, изпробва различни находища и гради съдове на ръка, а след това ги пече на открит огън или в яма. Излъсканата керамика му е любима, а на щанда си беше изложил черни съдове, които са били най-луксозната керамика за траките. Цветът се е постигал чрез опушване по време на печенето или т. нар. редукционно опичане без кислород. Генов обича да експериментира със съдове от различните исторически епохи, характерни за нашите земи, като се е фокусирал предимно върху ранножелязната епоха, когато са живели предците на траките и каменно-медната, която е доста по-далечна, но с керамика на много високо ниво. На място той беше запалил огън и показваше как се изработват и изпичат не само съдовете, но и фигури тип дрънкалки, за които се предполага, че имат и култов характер.
Росица Маринова от Центъра за неформално образование и културна дейност „Алос“ представяше възстановки на настолни игри, играни през Античността и Средновековието в България. С помощта на археолози и историци от 10 музея в страната от Центъра са проучили свидетелства за римския шах Рота, играта "Алкерк" от Средиземноморието, "Дама", игра на зарове и други, някои от които са открити, разчертани на крепостните стени на Плиска и Преслав, на скамейка пред Скален манастир в силистренския край, в Перперикон и различни региони в страната. На общо 10 от тези игри са направени възстановки от кожа, керамика и стъкло. Целта е да се покажат връзките, които са имали хората в Античния свят помежду си и как играта представя техните взаимоотношения. Чрез някои от игрите римляните са тренирали и качества като концентрация, наблюдателност, разгръщане на стратегии и тактики, позициониране на бойни елементи, които са важни и в съвременния свят, посочи Росица Маринова.