В градската среда в България рядко има пластики, които да я оживят по хубав естетически начин. Много често частни поръчители директно възлагат на дадени хора и резултатите, които виждаме, не са задоволителни. Поставят се неща, които нямат характер и сякаш само запълват дадено пространство с цел да са приятни и да се харесат на хората. Липсва смелост за нещо по-авангардно. Липсва този образователен характер на изкуството, който е много важен, за да ни показва нови пътища, да ни пробужда, да ни кара да мислим и да виждаме възможности в света около нас. Това каза в интервю за БТА артистът Мартиан Табаков, който представи във Варна своите музикални скулптури, за които получи специална награда от Съюза на българските художници. Те бяха подредени в културния център „РеБонкърс“, където според автора има чудесна акустика за композициите, които импровизира върху специфичните инструменти. Във Варна към неговия концерт се присъедини и професионалният музикант Валери Пашов.
Мартиан Табаков случайно открива звуковите качества на своите метални произведения преди години при направата на арматура за човешка фигура от железа, които заварява. Това, което чува, му харесва и започва да разработва пластики специално. Тайната на произведенията е в резонаторните дървени кутии, които вибрират, обясни той и добави, че композициите, които изпълнява на тях, всеки път са различни, защото когато започне да свири импровизира. Изложбата е представяна в България и в Прага и по думите му публиката силно се вълнува, защото скулптурите са интерактивни и всеки може да ги докосва и да извлича звуци от тях. Табаков смята, че тези инструменти си заслужава да продължават да се използват и в бъдещите му намерения е да запише в подходящо студио музика с тях, както и да сътвори нови, за които вече има подготвени скици.
Следва цялото интервю с Мартиан Табаков:
Кое се появи първо като увлечение у Вас - музиката или изобразителното изкуство?
- Всичко тръгна с изобразителното изкуство. Рисувам много от дете, правех и големи формати. Майка ми обърна внимание и ме поощри, въпреки че е музикант. Брат ми Юлиян Табаков е художник и сценограф, може би съм се повлиял от него. Учих художествена обработка на метал в приложната гимназия в София и там си поех по пътя. След това влязох скулптура в Националната художествена академия. Като малък пробвах да свиря на цигулка и виолончело, но безуспешно. На петнадесет години си взех класическа китара, посещавах уроци за месец, следвах таблатури, успях да навляза в музиката и да правя мои композиции. Така паралелно започнах да се занимавам с двете изкуства и те се преплетоха. После непрофесионално включих и кавал, сега свиря малко и на контрабас. Участвам в театрални постановки и като музикант. Това са независими проекти. Работя с режисьорката Валерия Вълчева, която има много проекти на неадаптирани локации. Правил съм сценография на два спектакъла, някъде дори съм актьор, а във всички участвам с музикални изпълнения на живо.
Кой материал предпочитате в скулптурата?
- Металът дава много възможности да се изработят различни неща. Аз не правя само музикални инсталации, а и други творби, където смесвам и шперплат, пластмаса, рисунки, отливки, галванизация. Лесно залитам по различни форми, опитвам нови неща. Керамиката за мен е много приятен материал, който дава конкретни резултати.
Тези скулптури мислени ли са като музикални или „запяха“ случайно?
- Това са музикални обекти или по-скоро са звукоизвличащи, макар че могат на тях да се правят и композиции. Започнах с тях случайно. При направата на арматура за човешка фигура от железа, които заварявах, нещо звукна в скулптурата и аз му обърнах внимание. Посоката ми хареса, стана ми много интересно и започнах да ги разработвам специално.
Проучвали ли сте този опит от други автори?
- Гледам да си сверявам часовника. Има материал по темата, но тя не е много развита, а в България съвсем. По света има много автори на музикални скулптури, но често използват електроника, а аз искам всичко да е акустично, изцяло чрез свойствата на материалите.
Какво очаквате от публиката, как реагира тя на тези обекти? Нейното въвличане в изложбата важно ли е за Вас?
- Моята изложба е била само в България и в Прага, но виждам, че публиката силно се вълнува, защото им разрешавам достъп до скулптурите. Те са интерактивни и може хората да пробват сами инструментите и това сякаш много им харесва. Някои са впечатлени от звука, други, че могат да се докоснат до изкуството. Въвличането на публиката не е било основното в този проект, по-скоро беше вълнуващо да ги откривам за себе си, но много ме радва когато хората намират пътя до тях.
Правили ли сте записи на звуците, които извличате от тях?
- Да, правил съм опити, но нямам успехи още в тази посока, защото може би се изисква специално студио. Може би това е нещо предстоящо в работата ми, защото някои от тези инструменти си заслужава да продължават да се използват. Композициите с тях всеки път са различни, защото когато започна да „свиря“ влизам в импровизация. Това е един от вълнуващите моменти, че не можеш да се повториш, трябва да търсиш нов път понеже няма точно зададени структура, по която са направени, ясна закономерност на тонове. Напротив, те диктуват как трябва да се случат нещата, сами показват в каква посока ще тръгнат композициите.
Трудно ли намерихте звука, налагаше ли се много да преправяте?
- Доста етапи имаше в този процес. Минал съм през различни неща. Да, понякога не звучаха, но в един момент аз вече знам как да достигна до оптималния акустичен ефект. Изграждам резонаторни кутии, които вибрират. Без тях металните конструкции не функционират по този начин. Просто е игра на пропорции, материали и търпение да се сглоби всичко.
Какво планирате занапред, ще продължите ли с всички посоки, в които работите?
- Не знам с кое бих могъл да се разделя. Може би на този етап с театъра, защото наистина се събират много. През последната година съм реализирал много неща. Едно от тях е голямоформатна пластика в бизнес парка в София. Тепърва ми предстоят и други разработки с музикалната скулптура, където има много неща за откриване, имам дори готови макети.
Пластиките в градската среда у нас не са много, доминират паметниците. Интересно ли Ви е да работите в тази посока?
- Това за мен е интересна тема, бих се занимавал. Наистина в градската среда в България присъстват или паметници, или декорации и рядко има нещо, което да я оживи по хубав естетически начин. Трудно е да се сложи пластика или инсталация, защото е свързано с общественото мнение, а политиците се страхуват, тъй като техните позиции зависят по някакъв начин от него. Хората слагат неща, които се харесват, защото липсва смелост да сложат нещо по-авангардно. Преди промените, през социализма е имало художествени комисии и някаква цедка за тези неща, а сега частни поръчители директно възлагат на дадени хора. Много често резултатите, които виждаме, не са задоволителни. Поставят се неща, които нямат характер и сякаш само запълват дадено пространство с цел да са приятни и да се харесат на хората. Липсва този образователен характер на изкуството, който е много важен да ни показва нови пътища, да ни пробужда и да ни кара да мислим и да виждаме възможности в света около нас.