В България няма запазен нито един глаголически ръкопис, каза проф. Елисавета Мусакова от Националната библиотека

В България няма запазен нито един глаголически ръкопис. За съжаление, тези, които изобщо са оцелели, се намират в чужди хранилища на най-различни места по света. Но при нас, слава Богу, са останали тези два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод. Това каза проф. Елисавета Мусакова от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) по повод експонирането на двата документа днес.
„Това са два ръкописа, в които има малки останки от глаголическата писменост, която, както ние всички знаем, се смята за уникално творение на Константин Философ или свети Кирил“, посочи проф. Мусакова. Енинският апостол и Аргировият триод бяха изложени в сградата на библиотеката в продължение на два часа по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. „Всъщност, има голям спор по отношение на това в коя година се смята, че е създадена първата славянска азбука. Според византийското летоизчисление тази година е 1170 години от създаването на славянската азбука. Но според александрийското, което също се използва в Средновековието, годината е друга“, каза проф. Мусакова.
Тя разказа, че в Енинския апостол има съчетание от кирилско писмо и елементи на глаголица. Според нея това подсказва за вероятна хипотеза, че този кирилски ръкопис е правен по глагорически образец. „Другият ръкопис, Аргировият триод, в него просто две думи са написани на глаголица. И това е една следа, че това е също ръкопис, зад който стои някакъв предшественик или писан на глаголица, или по-ранен кирилски ръкопис, в който вече е имало и глаголически останки“, каза тя.
„Що се отнася до други възможни интересни обекти от такава гледна точка, това са един фрагмент, който се пази в научния архив на БАН, и небезизвестния псалтир на цар Иван Александър, който също се пази в научния архив на БАН и в който част от номерата на псалмите са написани на глаголица. Говорим за 1337 г. Тоест, до 14 век със сигурност глаголицата е била позната. В някои ръкописи, например, знам един такъв в Зографския манастир и на други места, където глаголицата даже е била използвана малко като тайнопис. В смисъл, била е позната вече вероятно само на малко хора, избрани, така да се каже. Или просто е използвана като декоративен вид писмо, което се различава от кирилицата“, разказа още проф. Мусакова.
Тя обясни, че и двата ръкописа са писани на пергамент, който реагира много бързо на промените в температурата и влажността. 
Енинският апостол е случайно открит към края на 60-те години, отбеляза проф. Мусакова. „При ремонта на църквата „Света Петка“ в село Енина, което е близо до Казанлък, по чиста случайност между строителните боклуци откриват нещо, което изглежда малко по-особено и в един момент се разбира, че това са кожени листове. Сега, там има, разбира се, както за всяко нещо, най-разнообразни версии кой е намерил ръкописа – една жена, един работник, пък този работник в този ден не бил пиян, затова могъл да види каквото видял и т.н. Легенди и митове има колкото искате. Съвсем точна история очевидно няма, но е ясно, че при ремонта на църквата това нещо е било намерено. И тъй като има практика през Средновековието да се крият ръкописи, за да се спасят от най-различни бедствия, една от версиите, също така, казва, че остатъкът от Енинския апостол е бил под керемидите на покрива“, разказа тя. По думите ѝ Аргировия триод е донесен от бившия тогава директор на университетската библиотека Стоян Аргиров. От неговото име, всъщност, идва и наименованието на фрагмента, обясни проф. Мусакова.
В рамките на днешния ден в Националната библиотека бе проведено и първото ателие „Аз пиша на глаголица“ от планираните четири през годината. Целта на ателието е да научим децата поне да си пишат името на глаголица, като днес ще им покажа и глаголицата, и кирилицата, каза пред БТА д-р Ивета Рашева от НБКМ, която води събитието. „Ще сравнят буквените стойности и ще видят цифрените стойности, защото глаголицата има цифрени стойности. Ще могат да пресметнат нещо, ще могат да начертаят, защото която и графема да вземем от глаголицата е чертеж“, посочи тя.
Д-р Рашева разказа, че глаголицата има 44 графеми и всяка една от тях е съчетание от три знака - кръст, триъгълник и кръг. „Това са свещените знаци. Кръста няма защо да го обсъждаме. Кръгът е универсумът, а триъгълникът е Светата Троица. Всъщност, двамата братя си служат с тези свещени знаци, да ги наречем, защото тази азбука после трябва да бъде приета и благословена от папата“, отбеляза водещата на ателието „Аз пиша на глаголица“.
По думите ѝ в глаголицата има само големи букви и няма малки, като не се оставя никакво разстояние между тях. „Те се изписват трудно. И въпреки всичко, това е глаголицата, която е занесена във Великоморавия и която после е пренесена тук от учениците на Кирил и Методий, приета от Борис Михаил и всичко останало, което знаем. Нека само да напомним, че кирилицата, която се ражда в края на IX век в България, на българска територия, е с вероятен автор Климент Охридски. И той я кръщава в памет на Константин Кирил Философ - кирилица. Всъщност, първичната азбука, която отразява славянския говор, е глаголицата. „Глаголати“ означава „говоря“ на старобългарски. „Глагол“ означава „дума“, а сега означава „действие“, вече в нашите дни“, разказа Ивета Рашева. Допълни, че има период, в който двете азбуки съществуват заедно, и постепенно се преминава само на кирилица.