В Дания са открити "слънчеви камъни" от неолита


Датски археолози са попаднали на уникална находка от малки "слънчеви камъни", изобразяващи звездата, за които се предполага, че са били свързани с вулканично изригване и последвали от това промени на климата, предаде АФП. Преди почти пет хиляди години малка общност от жители на датския остров Борнхолм, в Балтийско море, е поставила няколкостотин гравирани камъка в ями.
Този вид изкуство е доста рядко срещано в северозападната част на Европа през периода на неолита, отбелязват учените.  Ограничава се основно до "чисто геометрични форми (...), без хора, животни или други неща", обяснява пред AФП Руне Иверсен, професор по археология в Копенхагенския университет.
Археолозите откриват истинска съкровищница в западната част на датския остров.
"Това е... визуално изкуство, изобразяващо Слънцето", обобщава проф. Иверсен, водещ автор на изследването, публикувано в изданието Antiquity.
Население в тази част на Борнхолм е имало още 3400 г. пр. Хр., като мястото е било разделено от река. Там е имало ями, характерни за много европейски неолитни обекти, обяснява проф. Иверсен.   В тях "сякаш са били засадени семена в земята", мъжете са поставили стотици гравирани камъни на дъното на изкопа. Повечето от тях изобразяват Слънцето и растения.
Изработени са от шистов камък и са с кръгла форма. На някои от тях рисунъкът е груб, на други - по-сложен, а трети са износени "сякаш са били търкани с пръсти".
Най-изненадващото е, че всичко това се е случило по едно и също време - около 2900 г. пр. Хр. Но защо точно тогава?    Климатолози от Института "Нилс Бор" в Копенхаген дават на археолозите едно предположение - за катаклизъм, довел до промени в климата, намалил слънчевата светлина достатъчно, за да повлияе на реколтата.
В ледовете на Гренландия и Антарктида са открити следи от такова събитие, случило се преди малко повече от 2900 години.
Населението на острова е може да са поставили тези камъни "с надеждата да се завърне Слънцето на небето или може би в знак на благодарност, ако то се е появило отново след две или три години", разсъждава изследователят. След това ямите са били запълнени.

Благоевград

Конференция, посветена на историята, предизвикателствата и перспективите пред лингвистиката, събра учени от седем държави в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Пета научна конференция с международно участие „Лингвистиката – история, предизвикателства, перспективи“ се проведе във Филологическия факултет на Югозападния университет (ЮЗУ)...

Мелбърн

Австралийско проучване показва как бактерия може да оцелее в космическите условия

Проучване на австралийски учени показва, че бактерия, важна за човешкото здраве, може да оцелее в екстремните космически условия и да...

Стокхолм

Първата Нобелова награда за физика е присъдена на германския физик Вилхелм Рьонтген

Нобеловата награда за физика за 2025 г. ще бъде обявена днес, съобщава официалният сайт на Нобеловата фондация. Отличието се присъжда...

Ловеч

Навършват се 90 години от рождението на дългогодишния директор на Държавен архив – Ловеч Емил Найденов

На 7 октомври се навършват 90 години от рождението на дългогодишния директор на Държавен архив – Ловеч, историк и общественик...

София

Симфониета-Враца гостува тази вечер с „Кармина Бурана“ в зала „България“

Симфониета-Враца гостува с „Кармина Бурана“ в зала „България“ тази вечер, 7 октомври, съобщават от оркестъра. Диригент е Христо Павлов, а...

Стокхолм

Нобеловата награда за физика ще бъде обявена днес в Стокхолм

Днес в Стокхолм ще бъде присъдена Нобеловата награда за физика, съобщава сайтът Nobelprize.org. Нобеловата седмица започна вчера, 6 октомври, с...