В Деня на християнското семейство, с изложба на Десислава Минчева, варненската галерия „Папийон“ открива ново пространство

В Деня на християнското семейство, с изложбата на Десислава Минчева „Намиб. Пясъци - небе“, варненската галерия „Папийон“ открива ново пространство, което носи името „Малка пеперуда“ (Le petit papillon). 
Това е стара мечта, но може би трябваше да узрее, за да се осъществи, каза галеристката Виктория Митева пред БТА. Идеята ни е да в новата зала, която има топла връзка с основната галерия, да се излагат колекции по-дълго време, да има паралелни изложби на различни автори или повече място за една експозиция, обясни тя. Искахме да имаме възможност за излагане на съвременно изкуство с по-голям фокус върху всяка работа, създавайки усещане за нейната уникалност. Според нея „Малката пеперуда“ позволява зрителят да си представи как дадена творба би стояла в дома му, защото предлага уют. 
Организацията на новото пространство е започнала през септември и е завършила точно преди днешния празник. Според Митева това не е случайно, защото галерията има свое семейство в лицето на екипа и на художниците, с които работи от седемнадесет години. Десислава Минчева гостува за втори път в „Папийон“. Датата бе определена предварително, но не предполагахме, че тази изложба ще открие новата зала, а те са в невероятен синхрон, добави Митева. 
Десислава Минчева представя част от своя живописен пътепис за Намибия, плод на нейно пътуване в африканската страна заедно със сина й Сандро Арабян, който в момента гостува в Градската галерия във Варна с експозиция пейзажна фотография от Намибия. 
Изложбата на художничката включва портрети и пейзажи с маслени бои и пастел. Малките формати не са показвани досега и са правени специално за варненската й изява, а голямоформатните са част от колекцията, която наскоро бе представена в София. 
Минчева използва своя авторска техника със сух пастел и грунд, който бърка с бои, сребро и злато. Добавя също темпера и пигменти. Понякога изтрива с шкурка. По думите й е важен ефектът на грунда на платното, той създава леко зърниста повърхност, различна от хартията, която позволява повече пластове. По думите й не изглежда, че по картините има продължителна работа, но е така. 
След пътуването в Намибия й е отнело време да реши какво да изобрази от въздействащата красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи очакването да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с перфектните в природната си геометрия розови и оранжеви пясъци, с резките контрасти и сенки, които са тъмно-сини и лилави. Чудо, което продължава само един час сутрин. Впечатляващи за нея са широтата и съвършенството на земните форми. Огромните дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини. Нощното небе с ярък Млечен път и неизборими звезди, надвиснали над теб сякаш на пластове. Племената, до които се докосваш истински - екзотични и напълно автентични. Дивите животни, разхождащи се из места, съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега.
„Изобразих това, което е най-вълнуващо, силно, различно и не може да се прескочи. Има обаче и неща, които не ми е дадено да мога да направя - мащабът, въздухът, светлината, нощното небе. Това е безкрайна тема, защото само сменяйки тона на пясъка, картината става друга. Исках да бъде максимално истинско, да е това, което наистина съм видяла. Няма произволно оригиналничене, защото смятам, че това, което натурата дава, е достатъчно силно и впечатляващо и даже намесата го ощетява откъм красота и съвършенство“, каза Минчева. Според нея всичко видяно изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място на мънички прашинки, обитаващи за кратко големия свят, и трябва да му засвидетелстваме поне нашата възхита и любов.