В Деня на Независимостта на България Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в средновековна търновска църква

В Деня на Независимостта на България 22 септември Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в средновековната търновска църква „Св. св. Петър и Павел“. Това беше поредната историческа забележителност, чиято акустика беше използвана за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите.
В храма, намиращ се в подножието на крепостта „Царевец“ във Велико Търново, Стоян Янкулов-Стунджи записа перкусии, а Стефан Вълдобрев – тамбура и вокал. Те са за песента „Покриви без къщи“, като част от нея беше озвучена и вчера в археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ край близкото село Никюп и в църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Арбанаси.
По време на записите музикантите бяха посетени от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който присъства на честванията по случай празника във Велико Търново, придружен и от генералния директор на арменската агенция „Арменпрес” Нарине Назарян. Той още веднъж изрази подкрепата на агенцията за този проект на музикантите, наречен „Акустиката на България“, на който БТА е основен медиен партньор. Вълчев посочи, че идеята записът да се направи точно на този ден и в този град е негова, но изборът на храма е на Вълдобрев, който го е предпочел пред „Св. 40 мъченици“, където е прочетен Манифеста за Независимостта. Аз си представям, че нашите песни в този си вид ще станат един вид манифести на свободата, на пътуването, на любовта, на красотата, коментира пред БТА музикантът. Той допълни, че досега реализацията на инициативата върви много добре. Това е осмата песен и осмото място на записите, като според него става все по-хубаво. 
Липсата на независимост би могла да е свързана и с това да нямаш право да избереш акустиката си, коментира Вълчев, след което двамата си припомниха част от историята на църквата „Св. св. Петър и Павел“ и това, че в нея са били съхранявани мощи на Св. Иван Рилски. Енергията е едно от нещата, които привличат музиканта към подобни места. Когато ги обикалям, знам малко за тях и после научавам много, но творческата ми интуиция е такава, че усещам мястото дали има потенциал и после се убеждавам, че съм на прав път, каза Вълдобрев. Той допълни, че изборът му може би е подсъзнателен и е останал от времето, когато е посещавал тези места като дете.  
Вълчев и Вълдобрев припомниха, че цялата идея на инициативата „Акустиката на България“ е да усили звука на места в цялата страна, които живеещите до тях понякога изобщо не забелязват. Голямата цел е най-вече младите да разберат, че това да си независим е и възможност сам да бъдеш в тишина, без някой да ти налага нещо, и свободно да чуваш различния шум, каза Вълчев. Двамата с Вълдобрев се обединиха около мнението, че трябва да се помага на повече хора да осъзнават какво богатство е това и да усещат със сърцето си, посещавайки такива места.
Вълдобрев благодари на БТА за истинското и пълноценно партньорство, благодарение на което инициативата е посрещана много добре навсякъде, където са правят записите на албума „Акустиката на България“.
За БТА проф. Хитко Вачев, който е един от основните археолози, работили по проучването, изследването и възстановяването на храма, разказа, че това е един от най-емблематичните паметници на Второто българско царство. Църквата е посветена на върховните апостоли св. св. Петър и Павел и е издигната по времето на цар Калоян. Най-вероятно в нея той е коронясан от кардинал Лъв за крал. Впоследствие особено отношение към храма има и съпругата на цар Иван Асен II – унгарката Анна-Мария Арпад, която дава средства около църквата да бъде издигнат голям манастир. Той е средище на духовна и книжовна дейност. Особено емблематично е, че след завземането на старопрестолния Търновград от османците църквата и комплексът около нея стават резиденция на Патриарх Евтимий. Той пренася в храма мощите на няколко светии, сред които са и тези на най-тачения български светец Иван Рилски. Върху един от стълбовете е неговото изображение, пред което е стояла раклата с мощите му, посочи проф. Вачев. На по-късен етап църквата и комплексът около нея са резиденция на търновски митрополити. Тя е многократно стенописвана, като са запазени няколко стенописни пласта от края на 12-ти век, от началото на 15-и век, от 17-и век. Това са едни от най-представителните паметници на иконографското изкуство на територията на България, подчерта археологът.