Участие взеха поетът доц. д-р Йордан Ефтимов, директорът на Университетския архив на НБУ Иван Звънчаров и Васил Димитров, който е част от екипа на библиотеката на НБУ.
„Аз съм един от малцината сред присъстващите, който няма спомен за Атанас Славов, докато е бил жив. За мен това е важно, защото „Атанас-Славовите четения" са свързани с пренасянето на паметта за един човек отвъд поколенията", каза още гл. ас. д-р Методи Методиев.
Събитието започна с прожекция на ремастеризирани архивни кадри от личния живот на Славов, показващи неговия седемдесети рожден ден през 2000 г. В рамките на „Атанас-Славовите четения" имаше и презентация с оригинални кадри от творбите на Атанас Славов, както и документи, свързани с работата му в радио „Гласът на Америка".
„Когато човек започне да работи с този архивен масив, осъзнава огромното усилие и огромната работоспособност на Атанас Славов. Ако човек си представи какво нещо е да се подготвиш за предавания като „Гласът на Америка" и то всяка седмица, да полагаш огромни усилия относно структурирането на темите в „Джазът на Америка", просто ще разбере за каква работна сила става въпрос, като се говори за Атанас Славов, отбеляза Методиев.
Той даде два примера от предавания на Атанас Славов, като възпроизведе записи, дигитализирани от аудиокасети, демонстриращи коментарите за конкретни джаз изпълнители по време на техни изпълнения.
„Тези предавания са структурирани в няколко направления. Едното направление е традиционното, в което се представя конкретен изпълнител. Разказваш за Луи Армстронг или за Чет Бейкър. Второто е, че Атанас Славов прави предавания, които са тематични. В тях той разказва за конкретни стилове на джаза. Има предавания, които са концептуално свързани с Коледа, има и такива, които са свързани с балкански и източноевропейски изпълнители", обясни Методиев.
Иван Звънчаров разказа предисторията на заминаването на Атанас Славов в САЩ и посочи, че „благодарение на документите около установяването му в Америка, можем да научим за две големи битки на Атанас Славов, които са започнали още със стъпването му на американска територия".
„Първата битка е, че Славов, бидейки изменник на родината, при това с присъда, веднага през 1976 г. се захваща с пристигането на своето семейство в Америка. При положение, че е осъден в България, той успява да проучи всички правни и юридически казуси, свързани с международни решения и успява, по чисто документален път, за две години, да докара своето семейство в САЩ през 1978 г.", отбеляза Звънчаров.
„Втората битка на Атанас Славов е свързана с това, че вече не е сам в жилището си и трябва да си намери постоянна работа, най-добре държавна, посредством която да може да храни семейството си. Той далеч не е искал да работи конкретно и единствено в радио „Гласът на Америка". Кандидатствал е за много други места, но е имал проблем с това, че няма американско гражданство", обясни Иван Звънчаров.
Васил Димитров от екипа на библиотеката на НБУ запозна присъстващите с някои от най-известните творби на Атанас Славов, сред които „Пак заедно: Яворови до Елхови", „Оловното кълбо" и др. Той прочете и откъси от произведенията „Ванкувърски блус", „Дълбоки мисли", „Хампур-Хампур". Васил Димитров допълни, че „по повод отбелязването на Атанас-Славов ден на 19 януари, библиотеката на НБУ организира изложба „Мелодии от хартия в лична библиотека „Атанас Славов". Документите, които са включени в изложбата, са част от личната библиотека на Атанас Славов.
Сред присъстващите на „Атанас-Славовите четения 2026" бяха ректорът на НБУ проф. д.н. Пламен Дойнов, литературоведът доц. Морис Фадел, литературният историк и теоретик проф. Михаил Неделчев и доцентът в Департамент „Нова Българистика“ на НБУ Мария Огойска.
Департамент „Нова българистика“ и Центърът за книгата организират ежегодните "Атанас-Славови четения", които тази година са под надслов „Атанас Славов и музиката“.