В един момент Земята ще ни отеснее, казва български учен пред в. "Аз-буки"

В новия брой на в. "Аз-буки" е публикувано интервю с д-р Петър Ефтимов, главен асистент по хистология и ембриология в Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересите на д-р Ефтимов са с фокус еволюционната биология на развитието и астробиологията. Той е любител астроном и един от съръководителите на магистърската програма „Астрономия“, която обединява специалисти от пет факултета на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента следва философия, защото смята, че това е едно от главните интелектуални предизвикателства в човешкия живот.
"Основната задача на магистърската програма „Астрономия“ е да се обучават магистри, които после да се реализират в български и международни изследователски центрове и в изследователски групи, които се занимават с петте основни направления на астробиологията“, разказва пред "Аз-буки" д-р Ефтимов.
Създателите на програмата искат да разширят това направление – тя е отворена за ветеринарни и за хуманни лекари. Това е важно предвид бъдещите космически мисии. Те вече няма да бъдат ограничени само до близкоземните орбити, които са защитени от земната магнитосфера.
„Известно е, че има ново съревнование за Луната, казва д-р Ефтимов. Дори се говори не само за връщане там, но и за изграждане на окололунна орбитална станция и дори за лунни бази. Те са предмет на по-далечното бъдеще, но със сигурност ще има хора, които ще посещават Луната. Даже вече са известни местата, където ще се приземяват астронавтите от мисията „Артемис“. Тези мисии са планирани и ще се осъществят в рамките на следващите 7-8 години. Може да има малко забавяне, но ще се осъществят, категоричен е ученият. Тогава астронавтите ще се сблъскат с проблема, че няма да бъдат под защитата на земната магнитосфера. Затова трябва да се работи по въпроса какво може да се направи както с инженерни средства за защита, така и с биологичните средства за по-дълъг престой."
Ученият отбелязва, че Земята има огромен потенциал за изхранване на много по-голяма популация от настоящата. Но в един момент Земята със сигурност ще ни отеснее. Потенциалът й не е изчерпан, постоянно се работи и в сферата на земеделието и животновъдството. Разработват се нови източници на храни. Има иновации като етажно земеделие, промяна на основните селскостопански видове, които са източник на протеини. Това е свързано с астробиологията, защото тези технологии могат да бъдат приложени както в Космоса, така и на планетни повърхности, включително и на нашата. Това са преките ползи от космическите изследвания, които се осъществяват в момента.
Д-р Ефтимов разказва и за другия курс, който води: „Развитие и еволюция на живите системи“. Курсът има за цел да предостави на студентите специфични знания, произтичащи от интегрирането на принципите в механизмите на развитие и еволюционната динамика като аспекти на един и същ процес. Има и курс „Алтернативни биосфери“, свързан с хипотетични форми на живот. Съществуват хипотези и експериментални доказателства, че градивните блокове на живота не са ограничени само до планетарни повърхности. Наскоро анализ на материал от мисията „Хаябуса“ показа, че основни градивни съединения за живота, като аминокиселини и полициклични ароматни съединения, има не само на планетарни повърхности.
Цялото интервю с д-р Петър Ефтимов може да прочетете на сайта на "Аз-буки". /ПВ/