В Ямбол ще бъде открит паметник на Иван Параскевов, по чиято идея дъщеря му Стилияна ушива първообраза на националния трицветен флаг

В Ямбол утре (13 септември) ще бъде открит бюст-паметник на Иван Параскевов, по чиято идея дъщеря му Стилияна ушива първообраза на националния трицветен флаг – Браилското знаме, съобщават от общинския пресцентър. 
Монументът е издигнат на крайречната улица, преминаваща покрай градския парк и кв. „Златен рог“ в града. Улицата носи името на Иван Параскевов, след решение на Общинския съвет от октомври 2022 г.
Идеята е с паметника да се припомни за приноса на Ямбол към славното българско минало. Изработката му е дело на скулптора Петко Йорданов, директор на Художествената галерия „Жорж Папазов“ в града. Средствата за отливането са дарени от кмета Валентин Ревански, допълват от Общината.
През 2022 г. в Ямбол на 3 март беше открит и барелеф на Стилияна Параскевова, която създава Браилското знаме в бяло, зелено и червено. Двуметровият монумент от бронз и гранит се издига на улицата в града, носеща нейното име, припомня БТА.
Според историци Иван Параскевов е роден около 1817 г. в Ямбол. През 1851 г. се заселва в румънския град Браила заедно с брат си. Напускат родината, тъй като заради свободолюбивия им дух има опасност да бъдат арестувани от османските власти. Домът на Иван Параскевов в Браила се оформя като център на патриотична и революционна дейност. Сред честите му посетители са Георги Раковски, Иван Драсов и др.
В навечерието на Руско-турската война Иван Параскевов и будни българи в Браила решават да направят българско знаме за сражаващите се опълченци. Дъщеря му Стилияна извезва трибагреника, когато е 14-годишна. Шие го тайно, в продължение на шест месеца. Знамето е дадено на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина. 
Поради различни политически и бюрократични причини знамето не участва никога в битка. През март 1879 г. обаче близък на Иван Парашкевов внася знамето в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.
Иван Параскевов е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките. След Освобождението семейството му напуска Браила и се заселва в София. На 3 юли 1895 г., след като научава за смъртта на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.