„Само 13 случая на осиновяване са регистрирани за 45 години“, обясни пред АФП Еван Ричардсън, изследовател от канадското Министерство на околната среда, който изучава полярните мечки в Арктика от 25 години.
През ноември той и екипът му попаднали на мечка с две малки на възраст 10 и 11 месеца в близост до град Чърчхил, известен като „световната столица на полярните мечки“, разположен в провинция Манитоба.
„Когато се приближихме, забелязахме, че едното мече има идентификационен номер, а другото – не“, разказва Ричардсън и уточнява, че същата женска е била наблюдавана няколко месеца по-рано само с едно малко.
В този северен регион учените идентифицират полярните мечки, за да могат да ги проследяват през целия им живот и да ги изследват.
Данните от GPS нашийника и наблюденията на организацията Polar Bears International потвърждават, че въпросната женска се придвижва с двете мечета от няколко седмици.
„Това е красива история“, казва Ричардсън. „Полярните мечки са отлични майки и са естествено предразположени да се грижат за малките си“, допълва той.
Популацията на полярните мечки в западната част на залива Хъдсън е намаляла с около 30% през последните няколко десетилетия — от приблизително 1200 индивида през 1980 г. до около 800 днес. Основната причина е ускореното топене на ледовете, жизненоважни за тяхното оцеляване.
В момента се извършват генетични анализи, за да бъде установена биологичната майка на осиновеното мече. „Има голяма вероятност да разберем коя е тя“, уточнява ученият.
За 45 години в този район на Канада са идентифицирани над 4600 полярни мечки, което прави тази популация една от най-добре проучените в света, отбелязва Ричардсън.