В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението, каза художничката Десислава Минчева

В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението, което прави художникът. Всеки има различен начин на работа, но първото е какво искаш да нарисуваш, оттам произлизат допълнителните технически наслагвания. Това, което хората наричат експеримент, аз определям просто като процес. Не знам къде е истината и как трябва, но се иска доста работа. Няма как да стоиш и да чакаш да ти падне някакво прозрение, всичко идва с много работа. Това каза в интервю за БТА художничката Десислава Минчева, която гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложбата „Намиб. Пясъци - небе“, част от нейния живописен пътепис от пътуването й в Намибия. 
„Аз не мисля, че правя някакви скокове в моето творчество, по-скоро дълбая все по-навътре. Връщам назад втори и трети път. При мен този процес е много дълъг и също е експеримент по някакъв начин. От учителя си знам, че ако нещо стане на прима, значи е било случайно, а това не е добре“, обясни Минчева. Посочи, че всяка нейна работа минава през трансформации. Освен маслени бои, тя използва авторска техника с пастел върху платно, както са направени голямоформатните пейзажи от Намибия. Разработването й е отнело години. Работи със сух пастел и грунд, който бърка с бои, сребро и злато. Добавя темпера и пигменти и след това отгоре има още дълга работа. Понякога изтрива с шкурка. С тези материали за нея е по-лесно постижимо да променя. По думите й е важен ефектът на грунда на платното, той създава леко зърниста повърхност, различна от хартията, която позволява повече пластове. Бях почнала да работя върху хартия, защото това е общоприетия начин, но в един момент не ми беше достатъчно, сподели тя. 
Според художничката пейзажът и човешката фигура имат различно въздействие. „Човекът е най-сложното и интересно нещо за рисуване. Навлизането под повърхността му. Фигурата и портретът са най-трудното и ако съм успяла в тях, за мен това е някакво успокоение“, каза тя. 
В изложбата от Намибия обаче Минчева показва не само състояния на хора, а и на земята, които също са били предизвикателство. Призна, че късно е започнала да рисува пейзажи, защото нямала собствена визия за тях. „Имах страхотните примери на майка ми (Калина Тасева), на моя професор (Светлин Русев), има много образци на българското и световно изкуство и да намериш себе си в тази огромна маса ми се виждаше невъзможно, и то се случи доста късно. Сега смея да твърдя, че имам някаква моя представа, достигнах до мои изразни средства, сюжети, формати и техника. Това е съчетание, което идва с много опити. 
Не е лесно да направиш просто пейзаж. Той трябва да носи атмосферата на мястото, на първоизточника на твоето желание. Това е най-важното и най-трудното. Не може пейзаж от Копривщица да изглежда като картина от другия край на света. Изисква се да навлезеш навътре, да намериш важните неща за мястото, което изисква дълго време. Пътуването може да е кратко, но мозъкът после обработва гледките. Сложно е да решиш какво и как да направиш на картина от всичко, което си видял. Иска си време“, сподели Десислава Минчева. 
Тя е избрала да изобрази от пустинята Намиб това, което е най-вълнуващо, силно, различно. Признава, че има и много неща, които не й е дадено да претвори като мащаба, въздуха, светлината, нощното небе. „Това е безкрайна тема, защото сменяйки само тона на пясъка става друга картина. Исках да бъде максимално истинско, да няма произволно оригиналничене, защото смятам, че това, което натурата дава, е достатъчно силно и впечатляващо и намесата го ощетява откъм красота и съвършенство“, посочи авторката. 
Десислава Юлий Минчева е родена 1956 г. в София. Завършва специалност Живопис в Националната художествена академия (НХА) в класа на акад. Светлин Русев. Автор е на над 35 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на Златен медал за рисунка на Фондация „Агаци“, Италия. Член е на Изпълнителното Бюро на СБХ и доскоро - професор по рисуване в НХА. Изнасяла е лекции в Париж, Мексико сити, Барселона, Милано, Сиан, Ханджоу. Живее и работи в София.