От нови документални извори съвсем скоро разбрахме, че рождената дата на Мара Чорбаджийска е 1894, а не както досега се смяташе 1895, разказа за БТА директорът на културния институт Добрина Матова. Всичко в изложбата е собственост на фонда на музея, а експозицията проследява живота на Мара Чорбаджийска, като се започне от студентските и младежките и години, годините, в които е преподавала, нейни снимки у дома с Чудомир, портрети, пътувания из страната и чужбина. Показани са и нейни лични бележки на някои от снимките, както и кратки биографични материали. Изложбата включва още единствената снимка на Мара Чорбаджийска на нейна изложба, както и снимки на модели, които тя е изобразила в портрети.
По думите на Матова Мара Чирбаджийска освен другар в живота на Чудомир, е един наистина голям творец. Тя е първият критик на писателя-хуморист, той винаги се е допитвал до нея, търсел е нейното мнение, тя е била и човекът, който пръв го е поощрил да публикува малките си разкази и фейлетони в пресата. Може да се каже, че Мара Чорбаджийска е едно прекрасно олицетворение на сентенцията, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, каза Матова. Тя коментира още, че художничката е останала до някаква степен в сянката на големия творец и по тази причина екипът на музея си е поставил за цел да я възроди от тази сянка и да покаже, че това е наистина един важен деец на изкуството в историята на града ни.
На 26 март, в рамките на предстоящите Чудомирови празници, предстои откриване на изложба на Мара Чорбаджийска с избрани нейни творби, както и публична лекция за нея от проф. д-р Марин Добрев. "От миналата година заедно с него работим по едно издание на албум, който се надяваме тази година да стане факт", каза още Добрина Матова и подчерта, че това ще бъде първият издаден албум с творби на Мара Чорбаджийска и ще съдържа творби от фонда на ЛХМ "Чудомир". Картини на художничката има в Националната галерия, в Софийска градска худжествена галерия, както и в други галерии в страната и в частни колекции, но музеят в Казанлък съхранява най-голяма част от нейното художествено наследство, коментира още Матова.
Мара Нонова – Чорбаджийска е родена на 22 февруари 1894 година в Марица. Майка и е от Трявна, а баща и - от казанлъшкото село Енина. Внучка е на възрожденеца поп Кою Витанов от Трявна, известен иконописец, резбар и приятел на Петко Славейков. Майка й умира млада и баща й се оженва повторно за Велика Картаджиева от село Турия. Детството на Мара Нонова преминава в Стара Загора, а с Чудомир се запознава като студентка, тогава те се познават като състуденти, но нищо повече. По време на Първата световна война Димитър Чорбаджийски е изпратен на фронта за около седем години, а в годината преди края на войната е пристигнала вест, че той е бил убит. Мара Нонова научава случайно, но скоро получава картичка с послание “Много здраве от възкръсналия Чудомир”. Тогава те започват да си пишат и пламва любовта им един към друг.
През 1936 година тя става учителка по рисуване в Казанлък, а през 1929 година двамата с Чудомир са изпратени в Париж с цел да проучат методите на обучение по рисуване във френските училища. След завръщането им тя подрежда своя самостоятелна изложба в Казанлък, която после показва и в Стара Загора. През живота си има 14 самостоятелни изложби, а президиумът на Народното събрание я награждава със златен Народен орден на труда. След смъртта на Чудомир през 1967 година съпругата му ограничава контактите си с външния свят, приемайки само близките си приятели. Умира на 8 май 1974 година.