Най-новата етнографска изложба в хасковското читалище "Н. Й. Вапцаров-1964" представя бита на овчарите. Тя е част от проект "Гергьовден", изпълняван с финансиране по програмата за любителско изкуство на Национален фонд "Култура", каза за БТА читалищният секретар Ива Томова.
По проекта са закупени носии за групата по народни танци, за възстановка на народни обичаи и на певческата формация към читалището. Организиран е в края на лятото и Празник на крутмача с кулинарна изложба и демонстрация по приготвянето на характерния за района млечен деликатес.
Проектът се разработва и надгражда през цялата година, като в него участват с разкази от първо лице по-възрастните хора от квартала, но и младите, които проявяват истинско любопитство към някогашните традиции, каза читалищният секретар Ива Томова. Тя допълни, че с членовете на етнографските състави отдавна са планирали изпълнението на подобен проект, който да включва и изследователска дейност.
„Повечето от хората, които днес живеят в квартал „Овчарски“, на чиято територия се намира читалището, са наследници на овчари. Някога в този район край Хасково е имало обширни пасища и кошари, а хората постепенно се преселват заради поминъка си“, допълни читалищният секретар.
Настоящата изложба ще има виртуална разходка, която ще бъде качена на Фейсбук страницата на читалището. Голяма част от артефактите в нея са донесени от местните хора, но немалка част от експонатите са предоставени от етнографските изложби на читалищата в хасковските села Конуш, Елена и Криво поле. Повечето артефакти са на по 150 -200 години и представляват истинска ценност, уточни Ива Томова. Могат да се видят стари чанове, овчарска гега, ямурлук, но и съдове за биене на масло в по-стар и по-осъвременен вариант. Представени са и носиите, които жените на овчарите са носели, както и ръкоделия - вълнени чорапи, които тук наричат шушони, терлици, престилки, покривки.
Всяко нещо, което тогава хората са слагали на масата си или на гърба си, е минавало през ръцете им - от почистването на вълната, изпирането й, за да падне сярата, през чепкането, до тъкането на дрехата. А също от доенето на млякото до биенето и получаването на масло, каза Петя Колева, жител на квартал „Овчарски“. Тя си спомня от детските си години, че за ръкоделията жените започвали да се събират на попрелки след Никулден и цяла зима подготвяли дрехи за фамилията си, а напролет отново всички се връщали на полето.